My Lovely Complex |Jungkook|

|22|

След като най - накрая аз и джуджето пристигнахме, се настанихме в автобусите.

Естествено седнах с Рейван.
И понеже адски много ми се спеше, реших да си подремна малко преди да пристигнем.

Погледнах към Джънгкук, който стоеше на съседните седалки, заедно с Техьонг.
Беше заспал със слушалките в ушите. Сигурно вече бе на деветия сън.
Беше сладък, докато спи.

Все още не можех да си избия думите му, 'ще помисля, дай ми време'.

Накрая просто затворих очи и се пренесох в страната на сънищатата.

                                ***

"Хея, не мога да изляза с гигант като теб" - каза Джънгкук.

Какво?

"Предпочитам да излизам с този рак. Тя е специалитетът на деня и е прясно уловена!" - А?

"Почакай, Джънгкук!" - каза сега пък една овца боядисана в синьо с розови бузи.

"Овца!" - блеснаха очите на Кук. К'во?

"Оохх..Чингис Хан, звучи добре.." - какво става?

Събудих се.
Било е сън?!

Още със събуждането си обаче, изкрещях с цяло гърло 'Почакай!'.

Чу се удряне на глава.
Обърнах се и видях Джънгкук, който явно до сега е спал, ама май го стреснах и падна на една страна, като си удари главата в лакътника  (не съм сигурна дали се казва така, сещате се онова нещо отстрани на седалката, дето си слагаш ръката хдд) на седалката.

Усетих, че цялата ми уста беше натъпкана с чипс.
Кой ми е натъпкал устата така?
И как съм спала така по дяволите?

Но и Джънгкук не оставаше по назад.
Момента в който се обърнах към него, видях, че и неговата уста беше пълна, но не с чипс, беше захапал една кутия.

"Какво?" - казах като си творих устата, за да падне всичкия този чипс.

Кук само се опита да каже нещо, но беше някакво мрънкане, понеже кутията му пречеше.

"Какво става?" - махна кутията от устата си.

Огледахме се.

Нямаше никой в автобуса, освен нас.

"Къде са всички?" - запитахме едновременно.

Излязохме от вонящия на всякакви храни автобус и тръгнахме на някъде.

Защо се получи така?