My Lovely Complex |Jungkook|

|21|

Измих си лицето в тоалетните и се върнах в стаята, понеже звънеца би.

Щом влязох в стаята всички погледи се забиха в мен.
Сигурно всички се питаха какво ли е станало между мен и Джънгкук, да не говорим за убийствените погледи, които ми хвърляха 'фенките' му.
Не ми пукаше особено.

Седнах си на мястото, което се намираше пред Кук.
Опитах се да не го зяпам в очите, много.

                                ***

Най - накрая, обедна почивка.
От кога чаках този миг!
Имах чувството, че, ако не е обедната почивка, до сега да съм задрямала в часовете.

Цял ден се опитвах да избягвам Джънгкук, да не правя очен контакт с него и най - вече, да не му говоря.
Беше трудно, понеже нали се сещате, в един клас сме, в една копмания, просто супер!

Естествено, плановете ми да го избягвам целия ден се провалиха, що пък не?

Тъкмо си взимах нещо за ядене, когато онзи тъпунгер ми попречи пътя.

"Хея!" - погледна ме в очите.

Казах си, че не искам да говоря с него, затова го заобиколих и продължих по пътя си.

Той обаче не беше на моето мнение.
Хвана ме за лакътя, като ме принуди да се обърна към него.

"Какво искаш Джънгкук? Какво пак?" - не издържах и проговорих. Идиотка.

"Искам да ми обясниш какво направих, отново?"

"Не искам да говоря за това..аз...няма значение, остави ме..просто.. сети се сам" - отскубнах се от хватката му и се запътих към масата при Рейван и останалите.

Рей май забеляза оклюмналото ми настроение, затова побърза да ме дръпне настрани и да ме разпита, въпреки че всички в компанията вече знаеха за това, че Джънгкук ме е резнал, затова и ме гледаха съжалително, и искаха да убият Кук през целия ден, но не им се получи особено.

"Хея, какво ти каза пак тоя идиот?"

"От къде знаеш, че е той?" - повдигнах вежда изпитателно.