|3|

2.8K 222 75
                                    

Събудих се от досадната си аларма.
Спеше ми се ужасно много, за пореден път.
Днес започваха отегчителните курсове.

Станах, отправих се в банята, за да свърша сутрешните си ритуали (ако мога да го нарека така), след това си облякох къси дънки и една блуза, която запасах.
Сложих си малко спирала, вързах си косата на небрежна опашка и слязох да закуся.

Докато закусвах, си мислех неща от сорта на:
"Дали ще видя онова досадно джудже отново..?"
"Дано да е минал изпитите успешно, така няма нужда да идва на тея курсове"
"Изобщо явил ли се е на изпит..?"

По едно време телефона ми звънна. Беше Рей.

"Хея, къде си? Само не ми казвай, че си се успала..отново.." - каза с отегчена нотка в гласа.

"Споко Рей, не съм се успала..и не е ли още рано за курсовете?" - учудих се.

"Ъъ..ами Техьонг, Юра и аз те чакаме от 10 минути"

"Какво.." - погледнах стенния часовник.

"Боже Рей, съжалявам, съжалявам, съжалявааам..съвсем изгубих представа за времето" - казах, докато грабвах чантата си.

"Охх..и без това вече сме ти свикнали..но до 5 минути да си тук!!!"

"Идвам, идвам! Айде чао, ще се видим след малко"

Изхвърчах от нас, като метнах с ръка за 'чао' на майка ми, и побягнах на мястото където се бяхме уговорили да се чакаме.

"Ти дойде! Най - накрая!! Хайде да тръгваме, че ще закъснеем"

"Добре, добре..само не ми викай"

"Аз като ви казвам, че тя е ленивец вие не ми вярвате" - включи се Техьонг.

"Ох Те, само не и ти.." - засмяхме се.

В края на краищата не успяхме да закъснеем, за нещастие.

Щом прекрачих прага на класната стая, замръзнах на място.
Там...там беше... Джънгкук.

"Ти!" - посочих го. - "Какво правиш тук?"

"Според теб?" - изгледа ме тъпо.

"Оуу верно.." - ударих се леко по челото - "Забравих, че Джънгкук е идиот и се е провалил на изпитите"

"Ами ти, простачке? Какво правиш тук? Да не се провали? Защо питам изобщо..много ясно, че си се"

My Lovely Complex |Jungkook|حيث تعيش القصص. اكتشف الآن