My Lovely Complex |Jungkook|

|43|

"Тц, наистина падаш много за човек с голямо тяло" - наведе се и клекна до мен Кук, така че да сме на горе-долу една височина. Хвана ме за раменете и бавно ме изправи. Стоях все така вцепенена, невярваща с ококорени очи.
Огледах го добре и забелязах, че носеше бейзболното яке, което му бях подарила онзи ден. Да де, не му го дадох лично, бях го оставила пред тях.

"Това яке..." - промълвих най - накрая.

"Оу да...Благодаря ти! Няма да го сваля повече"

"Ама...ти видя ли к'во пише отзад?" - засрамих се, понеже отзад пишеше 'Джънгкук, не се предавай! Файтинг!❤', и може би се досещате, че всички го виждаха.

"Разбира се, не съм сакат за разлика от теб!" - от устата ми се изтръгна само един смях.

"Знай че каквото и да е станало, аз няма да се откажа от нас, Джънгкук! Дори и да сме скъсали, ще опитвам пак и пак, защото...наистина не ми е добре без теб" - сведох глава, усетих как очите ми се навлажниха.

"Знам, пабо! Не съм идиот! Познавам те отлично и знам, че си упорита...не се отказваш лесно"

"Не си идиот? Е, за това може да се поспори малко.." - измрънках тихо, но достатъчно силно, за да го чуе и да се раздразни.

"Определено не съм, но съм влюбен в теб, така че да..това малко ме прави идиот" - засмя се, показвайки заешките си зъби. Последвах примера му и също се засмях на това колко сладък беше.

"Но за сега..по - добре ще е да се съсредоточиш върху изпитите, знам колко важни са за теб" - след това вместо да каже нещо, се надигна на пръсти, обви ръцете си около мен и облегна глава на рамото ми. От шок си изтървах чантата и замръзнах на място. Сърцето ми започна да препуска като кон, който препуска из полята.
Но беше толкова сладко, начина по който се надигаше на пръсти, за да ме гушне, сигурно от страни сме били толкова смешни. Аз гигант, а той джудженце.

"Дж-джънгкук?"

"Съжалявам, Хея. Забрави, че сме скъсали, връщам си думите обратно. Истината е, че на мен също не ми е добре без теб" - затегна прегръдката на която отвърнах.

"Но изпитите ти? Нали искаше искаше изцяло да се фокусираш върху тях?"

"О, не...Това е лошо.. Току - що усетих как сърцето ми започна да бие толкова лудо, че чак ме заболя"