My Lovely Complex |Jungkook|

|11|

Дните си отминаваха, следователно и лятото свърши.

Нищо интересно не се беше случило през останалата част от лятото, освен басейна, фестивала и това, че имаме нова двойка в компанията - Сейон и Джимин.
Мда, най - накрая се събраха, но смея да отбележа, че си подхождат и то доста.

С Джънгкук все още бяхме на лов за гаджета, но решихме да поспрем засиленото търсене, понеже вече почвахме училище (курсовете ни свършиха отдавна), и сега щяхме да сме 11-ти клас.
Честно, не ми се мислеше за 12-ти клас.
Колкото и да ме дразнят тея идиоти (класа), ще ми липсват страшно много и щом от сега ме хвана носталгията, не ми се мисли за момента в който ще завършим.

Като по чудо се събудих навреме и почнах да се оправам.
Облякох си униформата, която се състоеше от пола, риза, сако с емблемата на училището и чорапи до колената.
Вързах косата си на опашка, взех чантата и потеглих към безценното си мъчилище.

По пътя срещнах Джънгкук, страхотен старт, а ?
Не знам какво стана, но просто се спогледахме, което явно трябваше да значи 'здравей' и продължихме заедно към даскало.

Цареше огромно мълчание.
Чуваха се само как птичките пеят и как, въздухът полюшваше току-що разцъфтелите черешови дървета.
Имаше розови листенца навсякъде, дори по кофите за боклук.
Беше красиво.

Реших да се насладя на тази тишина, но точно тогава Кук реши да проговори.

"Не мога да повярвам, че все още нямаш гадже?!" - прихна да се смее с цяло гърло. Ще ме помислите за голяма смотанячка, но до сега не съм имала гадже, нито първа целувка. Просто не исках да бързам, а и чакам подходящия.

"Каза човекът, който се хвалеше, че може да има която си поиска, но все още няма гадже" - извъртях очи.

"Ами ти? Имаше цяло лято на разположение и пак не можа да си хванеш някой"

"Ам и ти имаше цяло лято на разположение, но не успя да си хванеш, тъпако?"

Карахме се продължително, когато видяхме едно момиче и куче, което се беше озъбило насреща ѝ, и може би всеки момент щеше да я захапе.
А колкото до нея, беше страшно уплашена горкото момиче.

Кук, за да се напрае на големия герой, отиде и изгони злобното куче.
Забелязах как на тая и светнаха очите в мига, в който видя Джънгкук, мда..май взе, че го хареса нещо.
Всъщност ще излъжа, ако кажа, че бе грозна.
Имаше къса, руса коса до раменете някъде, морско-сини очи, леки лунички, които почти не се забелязваха, бе по - ниска от Кук и доста сладка.