My Lovely Complex |Jungkook|

|17|

Събудих се в..стаята на Джънгкук?

Не помня какво е ставало снощи..
Единственото нещо, което малко така си спомням, е една ваза, че някой ме прегърна и, че Джънгкук ме разсъблече.

Стреснах се от тази мисъл, че Кук ме е събличал.
Дано не се е случило нещо, за което после ще съжалявам.
Та аз дори нямам първа целувка, все още.

Мислите ми бяха разсеени от мириса на нещо прегоряло.

Станах от леглото и заслизах надолу по стълбите.
Май се досещах какво става, за да мирише така ужасно.

Отидох в кухнята и заварих Кук, качил се на масата с тиган в ръка, размахвайки го към сместа върху печката, която би трябвало да е закуска.
Горкия целия беше омацан от тая смес, имаше дори в носа.

Нищо ново под слънцето, ако питате мен.

"Джънгкук? Какво за бога правиш?" - попитах, опитвайки се да сдържа смеха си.

"Правя закуска, може би"

"По - скоро ми прилича на химически експеримент, който е на път да експлодира" - засмях се като истеричка. - "Слизай от масата, че и нея остана да счупиш.
Аз ще почистя тук и ще направя нещо свясно за ядене, а ти вземи се преоблечи"

"Пфф, слушам шефе. Между другото тениската ми ти стои по - хубаво, от колкото на мен, което е доста очудващо" - отбеляза и замина към стаята си.

Чак сега забелязах, че нося черните шорти и черната тениска на Джънгкук.
Имах доста въпроси, единия от тях бе 'Защо по дяволите съм с дрехите на тоя бъцил?'.

Направих палачинки и ги сложих на масата заедно с течния шоколад.

След секунди се появи и Кук в приличен вид, без смес в носа.
Седна срещу мен.
Почнахме да се храним мълчаливо.
Е, аз понеже мразя тая тишина, реших да я наруша.

"Разкажи ми, какво се случи снощи?"

"Ами...сещаш се" - преглътна звучно.

"Ъ? Не, не се? Затова питам теб"

"Да кажем, че успях да те вкарам в леглото и..после се сещаш" - задавих се с водата, която тъкмо отпивах, а тъпунгера прихна да се смее.

Тоз пък, какво смешно имаше?

"К'во? Я повтори?"

"Да повторя кое?"