My Lovely Complex |Jungkook|

|7|

Ударих му не шамар, а направо чист юмрук.
Май беше силен, защото Джънгкук залитна и леко падна по задник при удара.

"Какво си мислиш, че правиш, идиотке?" - изкрещя насреща ми.

"Ами съжалявам, но не се сдържах.."

"Но знаеш ли, имаш право..не струвам...дори не можах да се справя с едно момиче...
Аз съм просто едно джудже.."

Вече тотално чашата преля.
Свих ръцете си в юмруци и с ядосани стъпки отидох до него.

"Ти, идиот такъв! Как може да говориш така? И най - вече как може да се предадеш толкова лесно? Мога да те мрязя адски много, но най - мразя да гледам такива хора като теб, които като видят, че нещо не им се получава се предават! Я се стягай ! Това не е края! Ти мъж ли си или какво? И само не ми отговаряй с 'и аз това се чудя' ! Докато имаш онова нещо между краката, сещаш се, си все още мъж, въпреки че си джудже!"

Джънгкук само ме гледаше шокирано.

"Кажи нещо де! Аз тука ти изнесох цяла лекция? Езика ли си глътна или какво?"

"Не, просто..Уау...Мисля, че удара ти и тези думи ме свалиха на земята..Не мога да повярвам, че идиотка като теб може да бъде толкова дълбока отвътре"

"Яяя! Аз тука ти помагам, а ти ме обиждаш...Просиш си да те набия май"

"Въх треперя! Внимавайте всички, побойничката Хея Парк се ядоса и сега ще стане мноого лошо, къ'вто си гигант...Пази Боже"

Не осъзнах кога е станал от земята този досаден бъцил.
Подгоних го, много ясно, но той вече отдавна беше отпрашил.
Не го е страх, а ?

Влязохме в даскало и го съзрях на стълбите.
Ии понеже беше с гръб към мен, реших да го издебна и да го хвана на тясно.
Но за мой огромен късмет, звънеца би и трябваше да отивам на час, иначе онзи кукундрел, който преподаваше курсовете ни по история, щеше да ми чете голямо конско за това как съм закъсняла с 1 минута, сладко.

Тръгнах да вървя нагоре по стълбите с Джънгкук, който вече отдавна ме видя.

"Размърдай си задника, кретен!
Стига си се влачил, и без това вече сме закъснели, дай да побързаме, че да не закъснеем още повече"

"Еее и да закъснеем какво? Едно закъснение айде какво толкова?!"

"Даа, но имаме при оная вещица, а знаеш какво ще стане, ако някой закъснее при нея"