My Lovely Complex |Jungkook|

|48|

След като прочетох картичката останах меко казано безмълвна и най - вече шокирана.
Това ли е моя сладък, скромен, срамежлив, дразнещ Джънгкук? Не можех да повярвам на очите си, никога не съм го виждала в такава светлина.
Изчервена, любопитна и нервна взех телефона и набрах номера му.

След не повече от 5 секунди вдигна, все едно е чакал с нетърпение да прочета картичката и е знаел, че ще се обадя веднага след това.

"ДЖЕОН ДЖЪНГКУК! Я, ПЕРВЕРЗНИК ТАКЪВ, КВО ТРЯБВА ДА ЗНАЧИ ТОВА?"

"Ъх, кое?" - направи се на цапнат с мокър парцал.

"Много добре знаеш за какво говоря! Картичката"

"Оу.. И какво за нея?"

"Ще спреш ли да се правиш на тъп, защото сериозно започваш да ме дразниш?"

"Уее? Нервна си за довечера ли? Колко сладко!"

"А-ани!! Ч-чакай, какво ще има довечера?" - засмях се неловко. -"Просто ще отидем на вечеря"

"Просто не"

"Ъ-ъх?"

"Споко бебчо, обещавам, че няма да боли. Много" - засмя се мазно, можех да усетя дяволската му усмивка. -"До довечера, любов. Ще съм пред вас точно в 20:00" - след това изречение, без дори да дочака да се изкажа, затвори.

Мръсни мисли изникнаха в съзнанието ми. Изчервих се още повече.
Боже, Хея от кога си станала такава? Никога до сега не съм си мислела или представяла подобни неща.
Разклатих силно глава, прогонвайки мислите си и си пуснах да гледам драмата, която в момента следях с огромен интерес - Strong Woman Do Bong Soon.
Часът беше едва 15:30, а за мое щастие имаше нови епизоди.

~~~~

18 часа, а аз умирах от глад и страшно се изкушавах да сляза долу, да се натъпча като прасенце, но трябваше да изтрая до вечерта още малко.

Реших да ставам вече и да се оправам, че каквато съм бавна..

Влязох първо да се изкъпя, като излях целият дуж гел отгоре си, за да предам хубав аромат на рози върху кожата си.
Изсуших си косата и започнах да се гримирвам.

След това си облякох една кремава рокля по мен, дълга до колената.
Избрах този тоалет с цел да изглеждам по - секси и предизвикателно, а и бях сигурна, че ще му хареса.