My Lovely Complex |Jungkook|

|1|

Събудих се от досадната аларма на телефона ми.

Спеше ми се ужасно много, понеже снощи бях играла видео игри до късно. Знам, не е присъщо за момичета, но на мене си ми харесва, така се разсейвам.
За жалост сега мязам на зомби с тези огромни кръгове под очите.

С триста зора станах от леглото и си размърдах задника до банята.
Взех си бърз душ, след което си облякох училищната униформа с нетърпение. Днес беше последният ден от училище. Вълнувах се много, защото нямаше да гледам тъпата физиономия на Джънгкук цяло лято.

Пооправих се като сложих малко коректор, очна линия и спирала.
Тъй като косата ми си беше естествено права не направих нищо особено. Просто я сресах и оставих да се спуска свободно. 

Погледнах се за последен път в огледалото и вече готова слязох долу на закуска при нашите, където оживено обсъждаха нещо.

"Добро утро, скъпа" - каза омма.

"Добро утро и на вас" - отвърнах и заех мястото до оппа.  Започнах да се храня с наслада, говорейки за вълнението ми относно последният учебен ден.

"Не мога да повярвам, че идиотка като теб успя да завърши и тази година даскало с отличен успех" - очудващо заяви оппа.

"Яя! За разлика от теб поне е с отличен, тъпако! Ти гледай себе си, остава ти още една година и завършваш! Дано те приемат в някой университет, че с тея оценки не те виждам.."

"Сестра ти е права Хейл" - съгласи се с мен омма, докато аппа само кимаше отстрани и продължаваше да чете новините във вестника. -"Не знам какво ще правиш от тук нататък, но след това лято 'свободният' ти живот приключва. Искам да си стегнеш задника и да се спукаш от учене, защото не искам двойки на изпитите, ясно?"

Хейл, по - точно оппа, кимна като ми стрелна заплашителен поглед, от който, разбира се, си спечели плезене от моя страна.

След като приключих телефона ми звънна. Беше Рейван.

"Ало, Хея! Къде си за бога? Церемонията по случай последният учебен ден започва след 10 минути!"

"Какво?" - чак сега забелязах, че толкова много съм се бавила, че вече закъснявах.

Затворих тела, грабнах раницата и се затичах към скъпото си даскало. За щастие пътят от нас до училището не беше много, като се има в предвит, че живея почти до него.