My Lovely Complex |Jungkook|

|31|

Хора! Накрая прочете бележката долу ⬇, важно е и имам нужда от мненията ви!
Благодаря ви предварително 😇
Приятно четене.
______________________________________

"Тъпа ли си или как?" - изкара ме от мислите Джънгкук.

Въпреки че онази вечер ми каза някои неща, от които си помислих, че вече сме заедно, но съм грешала...., той продължава да гледа на мен, като просто един комедиант, а не момиче.

Бях отхвърлена веднъж и не съм толкова уверена в себе си, както преди, но таях малка надежда след нещата, които ми призна, когато бяхме на оная ограда.

Вече бях напълно наясно с това, че каквото и да ми каже Джънгкук, ме изпраща или в рая, или в ада.

"Какво? Защо да съм тъпа? Какво съм ти направила пак?"

"Казах ти да подравниш листите и така да ги перфорираш!"

Да обясня, понеже сме отговорниците на класа, както винаги, трябваше да подготвим някакви разпечатки.

"Подравнила съм ги, кретен! Сляп ли си?"

"Идиотка! Това подравнено ли е?" - показа пред лицето ми, листите които одеве перфорирах.

Е, имаше право...не бяха толкова подравнени, колкото си мислих, че са....

"Яя! Твоите сякаш са много подравнени! К'во ми се праеш ся?"

Протегна се и ми показа перфектно подравнените си листи.
Този човек...има ли нещо, което не може?

"Виждаш ли каква е разликата между твоите и моите? Моите - перфектни, твоите - ужасни!"

Въздъхнах тежко и продължих да перфорирам останалите листи, правейки се, че не слушам абсолютно нищо от това, което Кук ми бръщолевеше.

"Айш!! Вбесявяш ме, Хея! Не се прави, че не ме чуваш! Ще те хвърля от някъде!" - удари ме зад врата, тъй като косата ми бе вързана на импровизиран кок.

"Айшш, нещастник!! Оплакваш се, като някакво старче! Млъкни най - накрая, наду ми главата!"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Тъкмо излизах от класната, за да занеса тези разпечатки в учителската стая, но се блъснах в някой и всичките листи паднаха на земята.

За щастие не бяха кой знае колко много, но не бяха и малко.

"Ужасно съжалявам! Нека ти помогна"