My Lovely Complex |Jungkook|

|9|

Вървяхме заедно по претъпканата улица, все така хванати за ръце.
И аз не знам, защо, но честно казано нямах против...

Вече се стъмваше.
Лампичките светнаха и озариха всичко около нас.
Имаше доста народ..е нормално, все пак си беше летният фестивал.

По едно време Джънгкук ми пусна ръката и се запъти към един от онези щандове с игри.

Играта беше следната:
трябваше да хванем от онези малки рибки в една доста хлабава, малка мрежа, ако мога да го нарека мрежа..
На пръв поглед изглеждаше просто, но от личен опит разбрах, че е доста трудно, досадно и изнервящо. За тая игра трябва някой с много нерви, а аз не съм от тея хора...

Джънгкук само седеше клекнал до мен и ми се смееше на жалките опити да хвана риба в това нещо, айш този идиот..

"На какво се смееш, простако?!" - не пропуснах да се озъбя насреща му.

"На това колко си некадърна, идиотке"

"Мислиш, че е лесно? Пробвай се ти да те видя, джудже"

"Дадено! И, ако спечеля какво ще получа?"

"Това пък от къде?"

"Ами мислех, че ще е по -  интересно като се обзаложим"

"Апф, айде не"

"Знаех си, страх те е, че ще спечеля, защото знаеш, че ще спечеля"

"Не е вярно!? Сигурна съм, че ще се провалиш! На сто процента съм сигурна!"

"Така ли? Да видим тогава"

Взе това подобие на мрежа, и....познайте.... от първия път успя да улови рибката.
Ченето ми висна.
Не можах да повярвам..как успя?
Това значи, че загубих, нали.?
Боже, какво ли ще иска това джудже от мен, абе едва ли ще е нещо мръсно.

"Ахах нещо да кажеш?" - усмихна ми се мазно.

"Какво искаш да ти кажа?"

"Нали уж беше на сто процента сигурна, амазонке?"

"Обичаш да ме дразниш, нали?"

"И питаш! Това значи, че загуби и нещото което искам от теб еее..."

"Е?"

"Да седнем да хапнем нещо, защото умирам от глад, но ти ще плащаш!"

"Ох това ли било? Добре"

"Ами да, ти какво си мислеше, че ще искам?"

"Нищооо..." - казах съркастично.