My Lovely Complex |Jungkook|

|20|

Стоях и го гледах с надежда в очите.
Чувствах страх, паника и още много бушуващи чувства в мен.

Най - накрая си размърда устните в опит да каже нещо и всичко, което каза бе един ехиден смях, който остана в съзнанието ми.
Нима, той ми се изсмя в лицето, докато аз му признах чувствата си?

"Хея, ти сериозно ли? Това да не е няк'ва първо-априлска шега?" - погледна ме с насмешка.

"Какво? Н-не? Аз..ти.....Джънгкук, току - що ти признах за бога, какво не разбра?"

"Будалкаш се с мене, ахахаха" - пак започна да се хили като напушен.

Какъв му е проблема?
Нещо смешно ли бях казала?

"Виж, просто...знам, че се шегуваш. Няма как да ме харесваш, невъзможно е. А и, ако случайно да кажем, имаш чувства към мен, аз не изпитвам същото към теб. Представи си ни като двойка, няма ли да изглеждаме нелепо? Ти си гигант, а аз джудже, смешно е..Просто не мога да си ни представя като двойка, разбираш ли? Но споко бе, знам, че се шегуваш, така че дишай, т'ва никога няма да стане" - усмихна се.

"К-кое никога няма да стане?"

"Сещаш се, ние - двойка, никога няма да стане, дишай" - засмя се и ми разроши косата.

Усетих счупване.
Точно така, това беше сърцето ми.
Счупи се на две.

Никога не съм се чувствала така през живота си.
Разбита.
Може би преувеличавам, но наистина болеше адски много да те отрежат по този начин.
Все пак Джънгкук беше първото момче, към което чувствах толкова силни и искрени чувства.

Исках да се разплача, но просто не можех, не и пред него, а и никога не съм плакала за момче.
Не искам да ме вижда такава..слаба.

Обърнах се и си тръгнах.
Нямаше какво да му кажа повече.
Разбрах какво чувства към мен.
Всичките ми надежди се сринаха.

Чух как Джънгкук ме викаше щом си тръгнах, но не посмях да се обърна, не исках да го виждам известно време.
Имах нужда да остана сама със себе си.

По пътя към вкъщи започна да вали дъжд.
Супер, сега и дъжд, само това липсваше.
Като по филмите или как?

Защо живота ме мрази?

Резнаха ме по най - гадния начин.
Не можех повече, сълзите напираха от очите ми.
Оставих ги да си текат свободно.