My Lovely Complex |Jungkook|

|10|

Поредният досаден ден, който ще прекарам в курсове.

Не ми се ставаше.
Спеше ми се ужасно много.
Изправих се в седнало положение и се загледах в една точка.
Седях си така около петнадесет минути без да помръдвам.
По едно време се осъзнах и погледнах часа, но веднага щом го погледнах ми стана лошо.
Беше десет часа и определено вече бях закъсняла за курсове.
По дяволите, защо мама не ме е събудила? Или оппа? Всъщност на оппа не може да се разчита за тея неща.

По най - бързия начин се изстрелях в банята, за да се оправя, че мязам на блъснат кон в лице.
Облякох си една рокля, беше малко над коленете ми и риза, която запасах (знам доста често се нося така, но какво да направя, харесва ми), вързах косата на опашка, грабнах нужните неща и отпраших, преди да кажа на наще каквото и да е било.

Бягах колкото сили имах.
По пътя видях познато лице, май беше момче, което явно също като мен беше закъсняло и бягаше колкото сили имаше.
Успях да го настигна и установих, че това бе Джънгкук.
Не се и очудвам.

"Оо амазонке, пак се срещаме"

"Закъсняваш отново Джеон Джънгкук, тцтц. Не ти ли писна да закъсняваш?" - реших да се подразня малко, няма все той да ме дразни я.

"Извинете госпожице, но вие също закъснявате, ако не забелязвате да Ви светна. Чакай малко, току-що 'госпожице' ли те нарекох? Извини ме, не се съобразих, че говоря с двуметров гигант, дано Бог ми прости тази ужасна грешка" - разроши ме и се подсмихна мазно, като отпраши напред, преди да успея да кажа каквото и да е.

Изнервих се, че не можах да отвърна на удара и тръгнах след него, с надеждата да го настигна и да го затапя, но беше прекалено късно, защото, въпреки че бягаше по - бързо от мен, вече бяхме и пред стаята.
Спря се пред врата и се обърна към мен.

"Отвори вратата, идиотке"

"Моля? Защо аз? Отвори я ти!"

"И защо пък аз трябва да съм този, който ще я отвори? Предният път пак аз я отворих!"

"Просиш си да те набия или какво?"

"Нима мечето, което ти спечелих не значи нищо за теб?" - направи онея кучешки очи на които никое момиче не можеше да устои....но аз мога.

"Какво общо има пък това?" - казах студено.

"Наистина ли не те трогнаха тези очи? Всички се трогват от тях" - похвали се тъпунгера.