In love with wolf |BG|

Глава 1

Казвам се Сана Юм. На 17 години съм и слава на Бога, единствено дете. Родителите ми често отсъстват, но съм свикнала да съм сама. Живея в апартамент на два етажа - мезонет и ходя на училище. Нямам много приятели, но единственото момиче, с което макар и да не разговарям толкова често, се казва Ен Юнг. Често се прибирахме заедно, говорихме си, но никога не сме били и няма да бъдем най-добри приятелки. Да продължим нататък.

Вървях към училище и слушах музика, когато се блъснах в някого.

???: Гледай къде ходиш!

Леле, този нещо не е наред. И съдейки по униформата му, учи в моето училище. Сигурно беше нов. Беше с оранжева коса и имаше обеци на ушите си. Дано само да не е в моя клас. Продължих си по пътя, слушайки музика и необръщайки внимание на онзи тип. 

Докато вървях, си махнах слушалките, защото мислех, че някой ме вика. Погледнах към онзи тип и видях, че той върви към мен.

???: Глуха ли си, а? Защо вървиш след мен? Да не ме преследваш? Сигурно си фенка. Сега нямам маркер, за да ти се разпиша, но ще те питам направо: какво искаш? 

Сана: Просто вървя към гимназията си. И ако беше обърнал внимание на униформата ми, щеше да разбереш, че ти си в гимназията, в която уча. И защо да съм ти фенка? 

???: Не си ли чувала за мен? Тоест, за нас? Участвам в група, наречена-

Сана: Да, супер, нещо друго? Бъди бърз, защото имам час след 20 минути.

???: Как смееш да ми говориш така? Ти изобщо знаеш ли кой съм?

Сана: Как бих могла да знам? Щеше да ми кажеш, но преди това ти реши да се изфукаш, че си част от група, за която си нямам идея каква е и не искам да имам. Затова ме остави да вървя.

Заобиколих го и си продължих по пътя.

~~~

След като стигнах в сградата на отчаянието, се строих на редицата. Всяка сутрин се строявахме, не знам и аз защо. Внезапно чух всички момичета наоколо да крещят. Запуших си ушите и реших да видя за какво толкова са се разкрещяли. През вратата влезе момчето от по-рано. Момичетата го наобиколиха и започнаха да му правят снимки и да викат "Джимин-оппа". Явно този Джимин не се е шегувал, като е казал, че участва в група. Той ме видя и си проправи път през тълпата от момичета. Тръгна към мен със самодоволна усмивка.