In love with wolf |BG|

Глава 23

Днес момчетата щяха да направят събрание с армитата и фотографи. Казаха ми, че и аз трябва да присъствам там. Закусвахме и никой не беше казал нито думичка.

Техюнг: Кажете нещо! Все едно сме на погребение!

Юнги: Просто няма какво да кажем.

Техюнг: Поне продумайте нещо.

Джунгкук: Нещо.

Техюнг: Браво!

Намджун: Трябва да ядем бързо. След половин час трябва да сме на събирането.

Всички започнахме да ядем бързо.

Джин: Готов съм!

Хосок: Теб те знаем.

Джин: Който си изяде последен, мие чиниите.

Джимин: А ако Сана е последна?

Джин: Тогава ти ще ги миеш.

Сана: Готова съм.

Техюнг: Бързо, Чим.

Джимин започна да яде бързо. Явно наистина не му се мият чинии.

Сана: По-полека, ще се задавиш.

Джимин: А какво стана с "оппа"? Защо спря да ме наричаш така.

Сана: Забравих.

Джимин: Не забравяй такива неща.

Сана: След събирането, ще те наричам "оппа" колкото искаш, а сега яж.

~~~

Вече бяхме на мястото на събирането. Имаше много фенове и фотографите не бяха малко. След като феновете видяха мен и Джимин, държейки се за ръце, започнаха да викат силно. Някои радостно, а други ядосано. Намджун взе един микрофон и заговори.

Намджун: Армита, радваме се, че сте тук и, че ще ни отделите малко време, за да ви кажем нещо. Джимин, Сана, елате.

Джимин ме задърпа към сцената и пое микрофона.

Джимин: Първо, искам да благодаря на армитата, че са тук. Наистина, означавате много за мен, колкото и момичето, което държа за ръка. Дойдохме тук, за да ви кажа истината. Аз...още, откакто видях Сана, я харесах. При това много. Исках да ѝ докажа, че не съм превзета знаменитост, за каквато най-вероятно ме е мислела тогава. Но няколко седмици по-късно вече я обичах с цялото си сърце. Имах чувството, че ще се счупи, когато я прегърна. Тя е едно наистина специално момиче за мен. А до колкото до слуховете, те не са верни. Всичко това е просто съвпадение. Първия път, когато я видях ранена, беше, когато едни момичета я нападнаха. Сана, ще добавиш ли нещо?