In love with wolf |BG|

Глава 11

Двете седмици минаха неусетно. Момчетата се държаха с мен като със сестра. Особено Намджун. Джин...той ми беше като втора майка. Техюнг, Джунгкук и Хосок много ме разсмиваха. Юнги постоянно намираше оправдание, за да спи и казваше на две от макнетата да мълчат, когато повдигаха въпрос за...сещате се. А Джимин, приятели сме. BTS са като моето второ семейство. Не съм допускала момчета толкова близо до мен. Бяха ми като братя.

Приготвях се за училище и нямаше как да ходя заедно с макнетата, понеже идваха късно. Тръгнах от нас и заключих зад себе си.

~~~

След като пристигнах в училище, Ен веднага дойде при мен и започна да ме залива с въпроси.

Ен: Сана, как си? Добре ли си? Много дълго време те нямаше.

Сана: Защо се правиш на загрижена? Нали се зарадва, когато се разкарах?

Ен: Просто бях малко...

Сана: Много егоистична.

Ен: Да, признавам си, бях егоистична, но това са идолите ми и...не...-

Сана: И аз какво да направя, като са ти идоли? Знам, че си привързана към тях, но не може такава наглост. Те са много повече от певци и танцьори. Те са едно цяло семейство. А до колкото до теб, аз те смятах за приятелка, но всъщност ти се оказа една лицемерка, която само използва останалите. На вид изглеждаш мила и добродушна, но отвътре ти си гнила. Така, че не ми говори повече.

Заобиколих Ен и се строих на редицата. Забелязах, че съм събрала погледите на всички и те ми се усмихваха.

Ен: Хубаво, тогава. Ти губиш, Сана. Можеше да си популярна, колкото мен, но като гледам...не искаш.

Сана: На кого говориш? На мен? Май ти казах да не ми говориш повече. Стената е на разположение, но май няма да може да чуе тъпите ти оплаквания и ще си тръгне.

Джимин: Браво, сестричке.

Сана: Клюкарка такава!

Джимин: Такъв съм си.

Сана: Ужасен.

Джимин: Едно от най-добрите ми качества.

Джимин се приближи и се подпря на рамото ми.

Джимин: Как си днес?

Сана: Бивам. Ти?

Джимин: И аз бивам. Много хубави думи каза за нас. Благодаря.