*Юнги*
След като Нари припадна, веднага я взех в ръцете си и побягнах към болницата. Кой знае какво можеше да ѝ има...
~~~
След като пристигнахме, лекарите донесоха носилка и я отведоха във някаква стая. Седнах на столовете пред стаята и зачаках.
~~~
Мина поне половин час и докторът излезе.
Юнги: Как е тя?
Докторът: На момичето ѝ няма нищо.
Юнги: Моля? Как така ѝ няма нищо?
Докторът: Напълно здрава е. Не знам защо сте я довели тук.
Юнги: Вие не разбирате. С нея бяхме на разходка и каза, че сърцето я заболя.
Докторът: Прегледахме я и нищо ѝ нямаше. Сърцебиенето ѝ беше добре. Направихме ѝ рентген и на сърцето ѝ нямаше нищо. Може да я приберете.
Как така ѝ нямало нищо? Та тя направо се свлече на земята. Що за доктор е този? Не разбира ли, че на Нари ѝ има нещо?
Влязох в стаята и видях, че Нари е будна. Хванах я за ръката и излязохме от болницата.
~~~
След като пристигнахме в къщата, членовете и Сана изглеждаха разтревожени.
Сана: Какво се е случило?
Нари: Докато се разхождахме с Юнги, сърцето ме заболя.
Юнги: Докторът каза, че ѝ няма нищо. Та тя се свлече на земята. Не вярвам да ѝ няма нищо.
Намджун: Нари, искаш ли да те прегледаме?
С Нари се спогледахме и тя кимна. Седна на дивана и Джин започна с прегледа.
Юнги: Скалпът ми настръхна.
Сана: Моят също.
Джунгкук: И моят.
Джин: На всички ли ви настръхна скалпа? Ако е така, то на мен също.
Юнги: Защо това се случва?
Намджун: Това, което ще ви кажа, е малко тъпо, но когато има ангел-хранител около нас, скалпът ни настръхва.
Техюнг: Ангел-хранител?
Намджун: Да, точно така.
Сана: Но...те истински ли са?
Нари: Може и да са.
Юнги: Тц...я стига. Някакви си мистични създания, облечени в бяло и те насочват към добро. Това е невъзможно.
YOU ARE READING
In love with wolf |BG|
WerewolfСана е 17 годишно момиче и води нормален живот, докато не се появява Парк Джимин. Той, както и останалите момчета от групата са необикновени. Отначало Сана го мисли за човек с голямо его, но Джимин решава да ѝ покаже, че не е толкова лош, като я кан...