Глава 30

1K 83 2
                                    

*Юнги*

След като Нари припадна, веднага я взех в ръцете си и побягнах към болницата. Кой знае какво можеше да ѝ има...

~~~

След като пристигнахме, лекарите донесоха носилка и я отведоха във някаква стая. Седнах на столовете пред стаята и зачаках.

~~~

Мина поне половин час и докторът излезе.

Юнги: Как е тя?

Докторът: На момичето ѝ няма нищо.

Юнги: Моля? Как така ѝ няма нищо?

Докторът: Напълно здрава е. Не знам защо сте я довели тук.

Юнги: Вие не разбирате. С нея бяхме на разходка и каза, че сърцето я заболя.

Докторът: Прегледахме я и нищо ѝ нямаше. Сърцебиенето ѝ беше добре. Направихме ѝ рентген и на сърцето ѝ нямаше нищо. Може да я приберете.

Как така ѝ нямало нищо? Та тя направо се свлече на земята. Що за доктор е този? Не разбира ли, че на Нари ѝ има нещо?

Влязох в стаята и видях, че Нари е будна. Хванах я за ръката и излязохме от болницата.

~~~

След като пристигнахме в къщата, членовете и Сана изглеждаха разтревожени.

Сана: Какво се е случило?

Нари: Докато се разхождахме с Юнги, сърцето ме заболя.

Юнги: Докторът каза, че ѝ няма нищо. Та тя се свлече на земята. Не вярвам да ѝ няма нищо.

Намджун: Нари, искаш ли да те прегледаме?

С Нари се спогледахме и тя кимна. Седна на дивана и Джин започна с прегледа.

Юнги: Скалпът ми настръхна.

Сана: Моят също.

Джунгкук: И моят.

Джин: На всички ли ви настръхна скалпа? Ако е така, то на мен също.

Юнги: Защо това се случва?

Намджун: Това, което ще ви кажа, е малко тъпо, но когато има ангел-хранител около нас, скалпът ни настръхва.

Техюнг: Ангел-хранител?

Намджун: Да, точно така.

Сана: Но...те истински ли са?

Нари: Може и да са.

Юнги: Тц...я стига. Някакви си мистични създания, облечени в бяло и те насочват към добро. Това е невъзможно.

In love with wolf |BG|Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon