Оттогава не сме виждали Намджун. Много се притеснявах за него. Не знаехме къде е, как е. Момчетата го търсеха, но все безуспешно. А почти наближаваше терминът ми... За тези два месеца коремът ми се наду доста и приличах, все едно бях в деветия месец. Малкото се развиваше бързо. Не исках да раждам, без брат ми да е до мен.
Джин: Сана, развълнувана ли си?
Сана: Повече притеснена, отколкото развълнувана.
Джин: Правим всичко по силите си, за да го намерим. Но миризмата му винаги е стара.
Сана: Много искам да се върне.
Джин: Ние също, но той е голям инат. Ще се върне, ще видиш.
Хосок: Хора, ЕХО пожелава на Сана успешно раждане.
Сана: Благодаря.
Джунгкук: Сана, ще направим още един опит да потърсим Намджун.
Сана: Ако не го намерите отново?
Техюнг: Той ти е брат и член на групата. За него ще направим всичко.
Сана: Но е вечер, няма ли да бъде страшно?
Джимин: За нас нищо не е страшно.
Той целуна челото ми и ме прегърна през кръста.
Джимин: Важното е да го намерим жив и здрав и да родиш сполучливо.
В този момент усетих как водите ми изтекоха. Отворих рязко очите си и предизвиках уплашените погледи на момчетата.
Джин: Какво стана?
Сана: Бебето...идва.
Джин: Юнги, подготви хавлии! Хосок, ти ми донеси медицинските работи! Ви, ти се грижи за Чон Са!
Джунгкук: А аз какво да правя?
Джин: Сана ще ти стиска ръката.
Сана: Искам да доведете Нам! Ще раждам после.
Джин: Сана, няма да издържиш!
Сана: Няма да родя това дете без брат ми до мен!
Момчетата донесоха каквото бе необходимо.
Джин: Хосок, Юнги, идвате с мен. Ще потърсим Намджун пак.
Хосок: Миналите пъти не го намерихме. Ако не стане отново?
Джин: Сана няма да роди, ако Намджун не е тук, така че трябва да побързаме.
Трите момчета излязоха от стаята, а аз легнах на леглото.
ESTÁS LEYENDO
In love with wolf |BG|
Hombres LoboСана е 17 годишно момиче и води нормален живот, докато не се появява Парк Джимин. Той, както и останалите момчета от групата са необикновени. Отначало Сана го мисли за човек с голямо его, но Джимин решава да ѝ покаже, че не е толкова лош, като я кан...