In love with wolf |BG|

Глава 42

Нари си спомни всичко преживяно с нас и Юнги и двамата бяха по-щастливи от всякога. Отглеждаха детето си заедно. Юри и Чон Са бяха най-добри приятели, а Джимджун тайно харесваше Чон Са, но не можеше да ѝ признае.

Джимджун: Мамо, може ли да изляза със Чон Са?

Юри: Та тя ти е нуна, тъпчо.

Чон Са: Първо трябва да ме впечатлиш. А и не знам дали баща ми дава.

Юнги: Защо не? Джимджун е готино дете.

Джимджун: Благодаря, чичо.

Юнги: Аз не съм чичо. Аз съм хюнг. Намджун ти е чичо.

Чон Са: Впечатли ме, хайде.

Джимджун: Какво да направя?

Чон Са: Искам да рапираш.

Джимджун: Да какво?

Чон Са: Да рапираш. Нима не знаеш какво е?

Джимфжун: Знам, но се изненадах, че искаш точно това.

Чон Са: Започвай.

Джимджун: I'm the guy who shoves his junior or senior

who copies from copiers

Doesn't matter if I'm nasty or if I'm a wack or fack,

I'm the guy that will carve history on the ground

Юнги започна да ръкопляска и Чон Са леко се засмя.

Юнги: Следващият Мин Юнги.

Чон Са: Спечели ме.

Юри: Чон, внимавай, брат ми е малко луд.

Чон Са: 17 години живея с него.

Джимджун: Ей!

Юри: Не се обиждай, брат ми.

Намджун: Така! кой иска да излезем малко на чист въздух?

Сана: Джимин, синът ми и Чон Са ми напомнят на мен и теб.

Джимин: Да... Помня, че исках да ти се харесам по най-идиотския начин.

Юри: Вие двамата не сте ми казвали как сте се запознали.

Джин: Тази вечер ще си направим лагерен огън и ще ви разкажат.

~~~

*Неутрален разказвач*

Всички седнаха около лагерният огън и на клончета набучиха бонбони маршмелоу. Джимджун седна до Чон Са, а Юри седна до чичо си Намджун. След като Сана започна да разказва, всички се заслушаха внимателно.

По време на историята задуха лек вятър, който накара някои от тях да потръпнат. Сред тях беше и Чон Са. Джимджун свали горнището си и я загърна. Той ѝ се усмихна, а тя леко почервеня, след което се приближи малко до него.

~~~

След още няколко месеца, Чон Са и Джимджун започнаха да излизат. Юри се беше записала в музикална академия, за да стане певица. Чон Са реши да стане фотограф, като майка си, а Джимджун учеше в танцовата школа на баща си. Всеки беше по своите задачи. Юри не се даваше лесно на момчетата, но имаше едно, което ѝ допадаше.

След три-четири години, те си създадоха своите семейства. Родителите им бяха много горди и трябваше вече да се разделят със тях. Детето на Чон Са и Джимджун беше момче, а тези на Юри и Дже бяха две момичета. Всички бяха безкрайно изпълнени с щастие.

/Минаха пет месеца и най-после я завърших. Благодарна съм на тези, които я четоха и чакаха ъпдейтите. Благодаря много за търпението и за всичко, като цяло. Ще има много истории за напред, а на който му се чете мои други, можете да погледнете Daddy Namjoon, You got new message, BTS Smut (имам две книги). Те не са завършени, още са в процес на обновяване. Последните две са нови и ще съм благодарна, ако ги погледнете. Нямам какво друго да кажа, освен отново благодаря. С тази книга се гордея най-много. Не искам да се разделям с нея, но няма как. До нови срещи!/