In love with wolf |BG|

Глава 7

*Джимин*

По едно време вечерта се събудих. Погледнах Сана, която леко се усмихваше. Използвах телепатията си, за да разбера каква е причината за тази усмивка. Видях, че тя сънуваше гора. Слънцето грееше и Сана тичаше между дърветата. Хм, ще стане ли нещо, ако я придърпам към мен? Придърпах я към себе си и видях в съня ѝ как се появявам зад нея и я прегръщам в гръб. Леле, да не съм ѝ влязъл под кожата? Страхотно, тогава. Усмихнах се самодоволно. Сана, Сана...

~~~

Джин: Джимин, ставайте.

Чух гласа на Джин в ума си. Станах от леглото и видях Сана отвита. Завих я до шията и влязох в банята. Значи Сана сънува подобни неща? Да не би да ме харесва? Леле, как щях да я дразня...

~~~

След като излязох от банята, си обух боксерки и дрехи. Сана още спеше. Слязох при момчетата, които закусваха.

Джунгкук: Ооо, Джимин, Сана още ли спи?

Джимин: Да.

Джунгкук: Хммм, чудя се защо ли. Да не си я изморил?

Джимин: Не, не, не, много се заблуждаваш.

Джунгкук: Дали?

Джимин: Да.

Юнги: Остави го, Кук. Виждаш, че не му е до това.

Джунгкук: Знам, но най-доброто ми качество е да дразня всички.

Хосок: Кажи нещо, което не знаем за теб.

Намджун: Джимин, доведи Сана.

Джимин: Защо?

Намджун: За да яде, например?

Качих се отново на горния етаж и влязох в стаята си. Сана се се събуди и се изправи в седнало положение.

Джимин: Събудих ли те?

Сана: Не.

Джимин: Как спа? Имам предвид, че за първи път спиш в стая на момче.

Сана: Заспах трудно, но поне спах.

Джимин: Ще ти извадя мои дрехи.

Сана: Твои?

Джимин: Да. Нямаш други.

Сана: Ще облека моите.

Джимин: И с тях ли ще бъдеш две седмици? Ще облечеш мои.

Отворих гардероба и извадих черни шорти и синя тениска. Дадох ги на Сана. Тя извърташе погледа си постоянно.