In love with wolf |BG|

Глава 16

*Сана*

Минаха три седмици, откакто с Джимин сме заедно. Родителите ми ми звъняха рядко, защото бяха затрупани от работа, а през това време живях при момчетата. В училище нещата бяха добре. Но за Ен не толкова. Успехът ѝ започна да намалява и винаги се мръщеше, когато Джимин ми се усмихваше, прегръщаше, целуваше. Изобщо, всеки малък и мил жест. Преди няколко дни мама ми се обади за хижата, в която ще ходим и не знаех, че ще е толкова скоро. Нямаше да виждам Джимин поне седмица. Е, поне ще се съсредоточи върху кариерата си, защото докато бях при тях, той не ходеше на репетициите, за да е с мен. Не може да ме глези постоянно. Трябва му също така малко пространство.

Ден преди да заминем за хижата, родителите ми решиха да дойдат и да навестят дома си, който отдавна не бяха виждали. Бяха забравили къде е банята, кухнята, дори и тяхната собствена стая. От много време атмосферата беше друга, а именно да спя с родителите си на един и същи етаж, врата до врата.

~~~

Мама: Сана, ставай!

Колкото и да исках да поспя още малко, се надигнах от леглото и направих сутрешните си процедури.

Облякох си топли дрехи, защото беше рано сутринта и щяхме да пътуваме около три часа. Сплетох косата си на боксьорски плитки и си сложих балсам за устни. Отидох в дневната при нашите и им казах, че съм готова. Преди да излезем, огледах апартамента, за да се уверя, че не съм забравила нещо.

~~~

Докато пътувахме, родителите ми не пропуснаха да повдигнат въпроса дали си имам гадже.

Мама: Е, Сана, имаш ли симпатии към някое момче?

Сана: Ами...има едно.

Мама: Сериозно? Как се казва?

Сана: Парк Джимин.

Мама: Красив ли е?

Сана: Прелестен е.

Извадих телефона си и показах снимка на Джимин.

Мама: Леле, красавец е. А заедно ли сте?

Сана: Да. Мисълта, че няма да го виждам седмица, ме убива,

Мама: А от кога сте заедно?

Сана: Аз ще подремна малко. Събудихте ме по никое време.

Сложих слушалките в ушите си и си пуснах музика, след което заспах.

~~~