In love with wolf |BG|

Глава 35

*Сана*

Сана: Отивам да пия вода.

Джимин отпусна хватката си и станах от леглото. Излязох от стаята и отидох в кухнята.

Сипах си чаша вода и я изпих до дъно. Качих се на втория етаж и чух звук, идващ от стаята на Шуга. Почуках на вратата му и се чу едно тихо "Влез". Влязох в стаята му и отидох до него. Той се усмихваше на дъщеричката си.

Сана: Добре ли си, Юнги?

Юнги: Как да съм добре? Майката на детето ми вече не е на този свят, а дъщеря ми е недоносена.

Сана: Съжалявам за всичко, което се случи.

Юнги: Ти не си виновна. Ти също преживя много.

Сана: И на двамата ни дойде в повече.

Юнги: Да... Искаш ли да я подържиш?

Сана: Добре.

Той ми подаде бебето и го поех в ръцете си.

Сана: Здравей, мъниче. Аз съм Сана-онни.

Усмихнах се на бебето, а то спеше спокойно.

Сана: Когато с момчетата излизате някъде, можеш да разчиташ на мен да го наглеждам.

*Джимин*

Сана се забави. Станах от леглото и тъкмо излязох от стаята си, когато чух гласът ѝ. Идваше от стаята на Юнги. Закрачих натам и надникнах. Тя държеше Чон Са. Усмихнах се при гледката. Представих си как Сана държеше нашето бъдещо дете. Но това са само мечти, още не ни е времето. Сана ме погледна и се усмихна.

Сана: Ето.

Тя даде бебето на Юнги и дойде при мен.

Сана: Нека да лягаме.

Сана хвана ръката ми и отидохме в стаята ми, след което заспахме.

~~~

*Юнги*

Не можех да спя цяла нощ. Вятърът беше много силен, а на всичкото отгоре валеше дъжд. Имаше и гръмотевици. Чон Са се събуждаше при всяка една гръмотевица и ми отнемаше 20 минути, за да я преспя. Цяла вечер я държах в ръцете си и не я пусках. Сега съм баща и трябва да се грижа за нея, колкото и да ми коства. Но със всичките тези турнета, репетиции, не знам как ще оставя Чон Са самичка. Да, Сана ще я гледа, но не знам как ще издържа няколко седмици, без да виждам дъщеря си.

Отидох в кухнята, държейки бебето и взех бебешкото шишенце.

Джин: Добро утро.