In love with wolf |BG|

Глава 22

*Джимин*

Не, не, не! Защо я пуснах? Аз съм един идиот! Бързо слязох от дървото и огледах Сана. Имаше кръв по челото, пулсът ѝ беше нормален, но не казваше нищо. Започнах леко да я удрям по лицето, за да се свести, но уви, не проработи. Взех я в ръцете си и побягнах към къщата.

~~~

Оставаха десетина метра и видях Хоби на балкона и пиеше нещо. Той отпи една глътка, но щом ме видя да нося Сана, която беше в безсъзнание, веднага я изплю и хукна вътре. Всички ни посрещнаха с обезпокоени лица. Влязох, носейки Сана и я настаних на дивана.

Джин: Какво се случи?

Джимин: Катерихме се на дърво.

Намджун: Колко високо беше?

Джимин: Не знам. Може би около 50-60 метра.

Намджун: И ти хрумна да се катерите?

Джимин: Не исках да стане така. Аз...

Джин: Кук, донеси аптечката.

Юнги: Нали не е имало остри камъни, нали?

Джимин: Не знам!

Очите ми се насълзиха и започнах да вървя напред-назад. Джунгкук донесе аптечката и Джин започна да промива раните на Сана.

~~~

Техюнг: Джимин, успокой се.

Джимин: Не ми казвайте да се успокоя!

Намджун: Тук забелязвам нещо.

Джин: Какво е?

Намджун: Има кръв.

Отидох до Намджун и видях, че Сана имаше кръв по корема. Намджун извади пинцетите и започна да преглежда мястото.

Намджун: Напипвам нещо твърдо.

Той извади нещо.

Намджун: Камък.

Божичко, може ли да съм толкова прост, че да я пусна?

Намджун: Сигурно се е забил след като е паднала.

Той започва да промива раната.

~~~

След като беше готов, качих Сана в стаята си и я сложих на леглото. Завих я и я целунах по челото. Излязох от стаята и се насочих към тази на лидера.

Намджун: Влез.

Влязох в стаята му.

Джимин: Намджун, искам да те питам нещо.