Глава 18

1.1K 93 6
                                    

*Сана*

След като се събудих, видях бъркотията около себе си. Бях освободила достатъчно гняв и беше време да разчистя. Включих телефона си и първото нещо, което забелязах, бе, че съм спала 20 часа. Второто беше многото пропуснати обаждания от момчетата. От Джин - 21. От Техюнг - 25. От Джунгкук - 12. От Юнги - 32. А от Намджун и Хоби - 53. Явно те се тревожат повече, отколкото Джимин. Имах също така общо 43 съобщения. Изтрих всички съобщения и започнах с разчистването.

~~~

След като бях готова, си поръчах нова секция и огледало. Както и нов шкаф. Старите ги изхвърлих с помощта на портиера. До три дни новите мебели щяха да бъдат в стаята ми.

Отидох в кухнята и от хладилника извадих две кутии сладолед. Единствено това може да ми помогна в този момент. Взех голяма лъжица, настаних се на дивана и си пуснах телевизора. Отворих кутията сладолед и лакомо започнах да ям. Чух някой да чука по вратата, но не ме интересуваше особено. Чукането се повтори няколко пъти и най-накрая реших да стана и да отворя вратата. Хазяйката стоеше срещу мен и мигновено отидох да извадя парите за наема. Дадох ѝ ги и се върнах на дивана. Телефонът ми започна да звъни и на екрана изписа "Намджун". Реших да не го притеснявам и вдигнах.

[Разговор]

Сана: Кажи, Намджун.

Намджун: Момчета, Сана вдигна! Къде се губиш?

Сана: Спах.

Намджун: Знаеш ли как се притеснихме? Помислихме, че си избягала.

Сана: На кой ли му пука за мен...Един и същи човек ме нарани три пъти. Вероятно и на вас съм ви омръзнала.

Техюнг: Не е вярно!

Джин: Никога няма да ни омръзнеш.

Юнги: Сана, не искам да плачеш.

Сана: Не плача. Само се излежавам на дивана и ям сладолед. Но на никого не му пука за моята болка.

Хосок: На нас ни пука!

Джунгкук: Не осъзнаваш ли какви приятели имаш до себе си?

Сана: Куки, аз нямам приятели. Този свят е пълен с лицемери и използвачи. Не казвам, че вие сте такива, поне шестимата. А сега ако ме извините, чака ме кутия и половина сладолед и няколко кдрами, които няма да се изгледат сами.

Техюнг: Не! Сана, не затва...-

Затворих телефона и го изключих. Отново седнах на дивана и продължих да нагъвам от сладоледа.

In love with wolf |BG|Donde viven las historias. Descúbrelo ahora