In love with wolf |BG|

Глава 21

*Сана*

Минаха три дни, откакто с Джимин се събрахме отново. Тези три дни изобщо не се бяхме карали или нещо подобно. Беше рожденият ден на Чим и реших да го изненадам със закуска. Безшумно станах от леглото и се облякох. Излязох от стаята и слязох в кухнята. Щях да му направя палачинки. Намерих продуктите и чух някой да слиза. Дано да не е Джимин. За мое щастие, беше Намджун.

Намджун: Добро утро! За Джимин, нали?

Сана: Да, заради рождения му ден. Искаш ли да направя и за вас?

Намджун: Аз ще пропусна, не съм гладен.

Сана: Сигурен?

Намджун: Напълно.

Започнах да правя палачинките.

Сана: 18-тия рожден ден на Чим трябва да е незабравим.

Намджун: 18-тия? Той става на 19.

Сана: 19? Не ми е казвал.

Намджун: Заради английския трябваше да повтаря.

Сана: Не може да е толкова зле.

Намджун: Веднъж бяхме в Лос Анджелис и не можеше да произнесе думата "мляко" правилно.

Сана: Леле...аз имам около седем шестици и три петици.

Намджун: Тони Монтана каза, че говоря като американец. Поласках се.

Сана: Искам да чуя.

Намджун: You feelin' just dead from the inside mentally. But if you still feel your heart beating, what'chu waiting for?

Сана: Уха...звучиш като американец.

Намджун: Благодаря. Аз те оставям да правиш палачинките. Има торта в хладилника. Не трябва да се пипа, за Чим е. Ще я извадим от там довечера. Не трябва Джимин да отваря хладилника.

Сана: Слушам.

Намджун отиде в дневната.

~~~

Палачинките бяха готови и ги намазах с течен шоколад, като ги подредих една върху друга. Добавих последни щрихи и сложих чинията на поднос. Сложих и чаша с портокалов сок, вилица и нож, завити във салфетка. Взех подноса и се качих горе. Влязох в стаята на Чим, който още спеше. Приближих се към леглото му и заговорих.

Сана: Оппа.

Джимин се размърда и притвори очи.

Сана: Честит рожден ден.

Чим се усмихна и се облегна на рамката на леглото.

Джимин: Много мило, но не трябваше.

Сана: Да, трябваше.

Сложих подноса в скута на Джимин и го целунах по бузата.

Джимин: Много благодаря.

Той започна да яде.

Джимин: Джаги, много са вкусни!

Сана: Радвам се.

~~~

След като свършихме училище, с Джимин решихме да отидем в гората на чист въздух. Седнахме на един дънер и се усмихнахме един на друг.

Сана: Чим?

Джимин: Да?

Сана: Отдавна не съм те виждала във вълчата ти форма. Може ли да я видя пак?

Джимин: Тази не ти ли харесва?

Сана: Не е това. Просто искам да я видя. Искам да видя сините ти очи, бялата козина.

Джимин: Добре.

Джимин стана от дънера и скоро се беше превърнал във вълк. Погалих бялата му, мека козина и той издаде вой. Леко се засмях и Джимин побягна навътре в гората.

Сана: Джимин, къде отиваш?

Той не спря и реших да го последвам.

Стигнахме до едно високо дърво и Джимин бе станал човек.

Джимин: Можеш ли да се катериш?

Кимнах в отговор. Започнахме да изкачваме дървото, като отвреме-навреме ме хващаше за ръката. Стигнахме до един клон и седнахме на него.

Джимин: Джаги, това е един от най-хубавите ми рождени дни.

Сана: Така ли, оппа?

Джимин: Щом ти си тук...

Целунах Джимин по бузата, след което той ме целуна по устните.

Джимин: Искаш ли да се качим по-нагоре?

Сана: Добре.

Джимин хвана ръката ми и започнахме да изкачваме дървото към короната му.

Почти стигнахме и Джимин ме пусна. Следвах го, но се подхлъзнах и започнах да падам.

Джимин: Сана!

Сана: Джимин! Помо...-

Усетих как тялото ми се заби в земята. Погледът ми започна да се размазва и последното, което видях, бе как Джимин слиза от дървото. След което изгубих съзнание...

//Здрасти пак. Съжалявам, че е кратко, но ще има и втора част на това. Напоследък нямам муза и се старая следващите глави да са интересни. Може би няма да кача сряда, а направо в петък. Ще ме прощавате за забавянето, но напоследък съм под голям стрес и главата ми ще се пръсне от всичко това. Та, надявам се да изкажжете мнението си в коментарите, защото искам да знам какво мислите. Довиждане!!//