In love with wolf |BG|

Глава 14

*Джимин*

Джин: Ставайте!

Леко притворих очите си и чух гласа на Джин. Със Сана бяхме заспали на фотьойла, но тя взе още спеше, въпреки че Джин викаше, сякаш беше пожарна аларма.

Джимин: Със Сана няма да ходим на училище. Ще спим, само ние двамата в тази къща.

Намджун: Нали осъзнавате, че и Юнги ще е с вас?

Джимин: Сами с Юнги.

Чух стъпките на Хоби.

Хосок: Хора, забравих, днес е събота. Следователно, отивам да спя.

Джимин: Аз ще сложа Сана да си легне на моето легло.

Взех Сана като булка и се качих в моята стая. Сложих я на леглото и я завих. Целунах челото ѝ, но то беше много топло. Пипнах бузите ѝ, те също бяха топли. Взех още едно одеяло и го сложих върху това, с което Сана беше завита. Отворих едно от шкафчетата и взех термометъра.

~~~

След като погледнах градусите, отворих широко очите си. Охладих термометъра и отидох в кухнята.

Джимин: Сана не е добре.

Юнги: Какво ѝ има?

Джимин: Температурата ѝ е висока. Лицето ѝ гори.

Джин: Ще направя чай, а ти е погрижи да се стопли.

Джимин: Завих я с две одеяла, а температурата на Сана е 40 градуса.

Юнги: Трябва да я смъкнеш. С одеяла ще стане, но трябва да я увиеш в тях.

Кимнах и се качих горе. Облегнах се на рамката на леглото и започнах да милвам Сана. Леле, беше много топла. Легнах и я придърпах към себе си.

Сана: Джимин, студено ми е.

Джимин: Сега ще се стоплиш.

~~~

Минаха около пет минути и Джин влезе в стаята с чаша чай.

Сана: Прегръдката е много топла, в буквалния смисъл.

Джимин: Нашата температура не е като вашата. А сега трябва да изпиеш това.

Взех чашата и я подадох на Сана, която се изправи в седнало положение.

Сана: Много е горещ.

Джимин: Изчакай да изстине малко.

Взех чашата и я оставих на бюрото си.

Джимин: Отпаднало ли ти е?

Сана: Да.

Джимин: Ще се оправиш до няколко часа.