In love with wolf |BG|

Глава 12

Добре, хора. Убедихте ме да продължа. Честно да кажа, нямаше да издържа, ако не бях писала ей тук дори и седмица, ако не бяхте вие. И сега ще ви върна услугата, като кача тази глава. Нядявам се да ви хареса и ви моля да си изразите мнението в коментарите, след като я прочетете. Искам само да кажа, че изобщо не ми досаждате с коментарите. Напротив, вие ме радвате по този начин и ще съм благодарна, ако изразите мнението си. Айде сега на главата ------>

*Сана*

Събудих се от алармата и веднага я изключих, заради досадния звук, който издаваше. Погледнах часа и беше 5:45. Алармата ми би по-рано от обикновено. Джимин...Трябваше да сложа парола. Защо е нагласил алармата ми за толкова рано? Ще го пребия, за дето ми отне цял час от съня. Отидох в гостната и видях леглото оправено. Одеялата бяха сгънати и възглавницата беше върху тях. Отидох в дневната...и там го нямаше. Чу се звук от падане на предмет от кухнята. Веднага изтичах до там и видях Джимин да си взема телефона.

Джимин: Добро утро.

Сана: Изобщо не е добро. Отне ми час от съня.

Джимин: Нагласих алармата ти за по-рано, за да можем да закусим.

Сана: А какво ще правим през останалото време?

Джимин: Все нещо.

Сана: Е, как спа?

Джимин: Леглото ти беше удобно.

Сана: Чакай, чакай, чакай. Моето легло?

Джимин: Спах при теб.

Сана: Не те усетих.

Джимин: Защото бях тих. О, и, кажи ми какъв шампоан ползваш. Парфюма също.

Сана: Косата ми ли си душил?

Джимин: Да.

Почувствах се доста неловко. Усетих, че цялата почервенях, а Джимин ме погледна и започна да се смее.

Сана: Н-не е смешно!

Джимин: Напротив, много е смешно.

Сана: Ще закусим ли или ще говорим за това колко е смешно.

Джимин: Може ли и двете?

Сана: Значи ще ядем.

Извадих от хладилника продукти за сандвичи и направих два сандвича за двама ни.

Джимин: Сандвичите са просто...уау.

Сана: Благодаря.

След като изядох сандвичите си, отидох в стаята си, за да се оправя.