Глава 15

1.1K 91 3
                                    

*Джимин*

Събудих се от стъпки, идващи към стаята ми. Погледнах Сана, която още спеше. Ръката ми беше на голия ѝ гръб и вратата се отвори.

Техюнг: Какво се е случило снощи? Май доста си я изтощил.

Джимин: Не е това, което изглежда.

Техюнг: Джимин и Сана са...-

Джимин: Не сме!

Без да исках, повиших тон и Сана се събуди. Тя се изправи, но не можех да го позволя, заради другия човек в стаята. Бързо я наместих в скута си и я завих, за да не може Техюнг да я види.

Техюнг: Добро утро, Сана. Нищо не се е случвало снощи, нали?

Сана: Беше ми топло.

Техюнг: Ясно. Е, аз ще ви чакам долу за закуска.

Ви излезе, а аз и Сана останахме в тази позиция.

Сана: Много неловко.

Джимин: Добре ли се чувстваш?

Пипнах я по челото, което не беше толкова топло, колкото вчера.

Джимин: Започваш да се оправяш.

Сана се облегна на мен и сложи главата си на гърдите ми. Обви ръцете си около гърба ми и въздъхна.

Сана: Много бързо бие сърцето ти.

Джимин: Причината си ти.

Приближих лицето си към това на Сана и я целунах.

Джимин: По-добре ли се чувстваш?

Сана: Да. Е, отново ми е отпаднало, но съм по-добре.

Джимин: Да ставаме и да се обличаме.

Сана: Още не.

*Техюнг*

Трябваше да запаметя този момент. Трябва да им измисля общо име. Джана? Не. Самин? Не. С Куки ще го измислим, първо трябва да кажа новината на останалите. Отидох във дневната и всеки един от момчетата ровеше в телефоните си.

Техюнг: Момчета, нямате представа какво видях.

Юнги: Какво пак?

Техюнг: Обичайното - Сана и Джимин голи, той я беше прегърнал, а тя се беше сгушила в него. Нищо ново.

Джин: Чакай, чакай, чакай. Сана и Джимин?

Техюнг: Да.

Джин: Голи?

Техюнг: Правилно ме чу.

Джин прокара ръце през косата си, а останалите гледаха с недоумение.

In love with wolf |BG|Donde viven las historias. Descúbrelo ahora