*Джимин*
Събудих се от стъпки, идващи към стаята ми. Погледнах Сана, която още спеше. Ръката ми беше на голия ѝ гръб и вратата се отвори.
Техюнг: Какво се е случило снощи? Май доста си я изтощил.
Джимин: Не е това, което изглежда.
Техюнг: Джимин и Сана са...-
Джимин: Не сме!
Без да исках, повиших тон и Сана се събуди. Тя се изправи, но не можех да го позволя, заради другия човек в стаята. Бързо я наместих в скута си и я завих, за да не може Техюнг да я види.
Техюнг: Добро утро, Сана. Нищо не се е случвало снощи, нали?
Сана: Беше ми топло.
Техюнг: Ясно. Е, аз ще ви чакам долу за закуска.
Ви излезе, а аз и Сана останахме в тази позиция.
Сана: Много неловко.
Джимин: Добре ли се чувстваш?
Пипнах я по челото, което не беше толкова топло, колкото вчера.
Джимин: Започваш да се оправяш.
Сана се облегна на мен и сложи главата си на гърдите ми. Обви ръцете си около гърба ми и въздъхна.
Сана: Много бързо бие сърцето ти.
Джимин: Причината си ти.
Приближих лицето си към това на Сана и я целунах.
Джимин: По-добре ли се чувстваш?
Сана: Да. Е, отново ми е отпаднало, но съм по-добре.
Джимин: Да ставаме и да се обличаме.
Сана: Още не.
*Техюнг*
Трябваше да запаметя този момент. Трябва да им измисля общо име. Джана? Не. Самин? Не. С Куки ще го измислим, първо трябва да кажа новината на останалите. Отидох във дневната и всеки един от момчетата ровеше в телефоните си.
Техюнг: Момчета, нямате представа какво видях.
Юнги: Какво пак?
Техюнг: Обичайното - Сана и Джимин голи, той я беше прегърнал, а тя се беше сгушила в него. Нищо ново.
Джин: Чакай, чакай, чакай. Сана и Джимин?
Техюнг: Да.
Джин: Голи?
Техюнг: Правилно ме чу.
Джин прокара ръце през косата си, а останалите гледаха с недоумение.
ESTÁS LEYENDO
In love with wolf |BG|
Hombres LoboСана е 17 годишно момиче и води нормален живот, докато не се появява Парк Джимин. Той, както и останалите момчета от групата са необикновени. Отначало Сана го мисли за човек с голямо его, но Джимин решава да ѝ покаже, че не е толкова лош, като я кан...