In love with wolf |BG|

Глава 40

Юнги: Не вярвах, че Сана ще оцелее след това.

Джимин: Какво?

Юнги: Не мислех, че Сана ще оцелее след това раждане. Не давах надежда. Не исках да ти го казвам по-рано, защото мислех, че ще искаш Сана да абортира.

Джимин: Джин, Намджун, вземете ги.

Подадох децата си на двамата и хванах Юнги за яката, след което го блъснах в стената.

Джимин: И не ми каза?! Щеше да оставиш Сана да умре ли, а?!

Юнги: Но не умря, нали?

Джимин: Защо не ми каза, че има риск Сана да умре?! Защо?!

Юнги: Не исках да помрачавам щастието ви.

Джин: Достатъчно! Млъкнете и двамата!

Намджун: Юнги, разочарован съм.

Юнги: Щях да кажа, наистина. Но не можах.

Намджун: Сестра ми е единственото, което ми остана, а ти щеше да позволиш тя да умре? Просто ей така?

Юнги: Съжалявам, наистина!

Джимин: Щеше да оставиш майката на децата ми да умре, само за да може Нари да си има компания ли?!

След тези мои думи, Юнги ми удари юмрук.

Юнги: Нари няма нищо общо!

Джимин: А тогава?! Защо не ми каза?!

Юнги: Не исках да ви нараня! Не съм отмъстителен! Не исках да съсипвам щастието ви, защото не исках още две деца да останат без майка!

Юнги се качи горе и Ви скоро слезе.

*Юнги*

Не ми се говореше с нито един от тях в този момент. Не знаех дали изобщо да им казвам. Ако бях казал на Сана, не знаех как ще реагира. Сигурно много по-зле.

Легнах на леглото и премигах няколко пъти. Станах и взех дъщеря си в обятията ми.

Юнги: Чон Са, ще си имаш приятели. Ти ще си тяхната нуна и онни и дано да не им се караш. Леля Сана ще се грижи за теб. Тя е много добра.

Усетих как скалпът ми настръхва. Това значеше две неща - или ми беше студено, или има нещо около нас. По-скоро някого. Чон Са се засмя и посочи вратата.

Юнги: Какво има, Чон Са? Какво сочиш?

Там нямаше никой. Сигурно си въобразява.

???: Юнги...

Внезапно, гласът на Нари се появи в главата ми, а Чон Са отново посочи вратата и се усмихна. Тя...вижда ли нещо?

???: Юнги...

Започнах леко да се плаша. Какво си ти? Какво е това?

???: Юнги...

Отново погледнах към вратата и видях нещо бяло и замъглено. Приближих се към това нещо и образът на Нари се появи. Едвам се сдържах да не изпищя.

Юнги: Нари? Ти си жива! Какво правиш тук?

Бях доста объркан и не знаех дали въображението ми не ми играеше шега. Нари не каза нищо, а се обърна и излезе от стаята. Реших да я последвам, може би искаше да ми каже нещо.

Тя влезе в стаята на Джимин и седна до Сана, която спеше.

Нари: Поздравления, Сана. Ти оцеля, но аз не. Имам чувството, че животът ме мрази. Чакай, аз нямам живот, не съм жива. Но и ти не трябваше да си.

Отворих очите си широко и оставих Чон Са в креватчето ѝ. Върнах се в стаята на Джимин и видях Нари да държи нож, покрит с кръв.

Нари: Тъй като моето дете ще израсне без мен, така и твоите деца няма да израснат с теб.

Нари насочи ножа срещу Сана. Не, нямаше да ѝ позволя! Бързо се приближих към нея и грабнах ножа.

Нари: Какво правиш? Пусни го!

Юнги: Нари, правиш глупости! Сана не е виновна за смъртта ти!

Нари: Но и тя трябва да умре! Защо всичко хубаво се случва на нея?

Юнги: Нари, пусни ножа!

Изтръгнах ножа от ръцете ѝ и тя изчезна. Погледнах към Сана и видях, че не е ранена и спи. Но скоро ръцете ми бяха в кръв. Отново погледнах към Сана и коремът ѝ беше окървавен.

След това чух стъпки. Момчетата влязоха в стаята и Джимин дойде.

Джимин: Какво ѝ направи?! Не умря при раждането, затова реши да я убиеш сам!

Той започна да ме удря.

*Джимин*

Събудих се, облян в пот. Хосок и Техюнг държаха децата ми, а Юнги ме гледаше стреснато. Моментално станах и отидох да видя как е Сана. Все още спеше спокойно. Нямаше рани, нямаше кръв. Всичко е било просто кошмар. След като се успокоих, легнах при нея и я прегърнах силно. Техюнг и Хосок дойдоха.

Хосок: Всичко наред ли е?

Джимин: Просто кошмар. Оставете бебетата в креватчетата им.

Двамата изпълниха заръката ми.

Техюнг: Нахранени са и приспани. Лека нощ на четирима ви.

Те излязоха, а аз целунах Сана. Наистина се надявах това да беше просто сън...