In love with wolf |BG|

Глава 37

Джимин: Ще помоля всички ви за тишина. Благодаря.

Феновете замълчаха и той хвана двете ми ръце.

Джимин: Сана, за тези две години преживяхме много. Имахме и някои лоши моменти, но хубавите са много повече. Помня денят, в който те срещнах. Тогава си мислех, че ме преследваш и точно тогава те харесах. Същият ден се държах като пълен идиот, защото мислех, че така ще ти се харесам, но сгреших. Когато отидохме във вас и ти докосна кожата ми, сърцето ми заби лудо. Този момент много исках да те целуна, но уви не успях. На следващият ден най-после успях да ти докажа колко много те обичам. Няколко седмици след това, направих най-най-най-голямата грешка в живота ми, а тя бе именно да те оставя. Но два дни много ме зарадва, че дойде на концерта ни. Нямах думи да ти опиша колко се радвах да те видя. И от този ден нататък бях най-щастливото момче на света. Не, че сега не съм. Преди ни се случиха не добри неща, не само на нас. Обещах си да съм винаги до теб, каквото и да се случи. И сега, като сме сред толкова много хора и момчетата, искам всички да узнаят.

Сана: Какво да узнаят?

Джимин: Твоят отговор.

Нямах никаква идея какво се случва. Той бръкна в джоба си и извади малка кутийка във формата на сърце и коленичи пред мен.

Сана: Джимин, какво...?

Джимин: Ще се омъжиш ли за мен, Сана Юм?

Не можех да повярвам. Изпитвах огромно щастие, че не можех да го опиша. Не съм си и представяла, че Джимин ще ми предложи, не и пред толкова хора.

Пуснах сълзите си, но бързо ги изтрих. Може би бях в това положение около минута-две.

Джимин: Сана, няма ли да кажеш нещо? Малко се схванах.

Сана: Да! Да, да и да!

Той се изправи и сложи пръстена на безименния ми пръст. Публиката започна да вика радостно. Джимин сложи дланта си малко над врата ми и ме целуна. Отвърнах на целувката му, като обвих ръцете си около врата му. Пуснах сълзи, но бяха от щастие. Не съм и предполагала, че този миг ще дойде. Всичко беше вълшебно.

~~~

След като концерта им свърши, взехме Чон Са и се прибрахме у дома. Празнувахме, като разбира се, трябваше да пазим тишина, за да не може Чон Са да се събуди. Всички пяхме, танцувахме и играхме на игри.

След всичко това, още не можех да сваля усмивката от лицето си. Фактът, че Джимин ми предложи, ме караше да се чувствам безкрайно щастлива. След като всички легнахме по леглата, аз се сгуших в Чим, който ме придърпа към себе си максимално близо.

Джимин: Устата не те ли заболя? Усмихваш се цяла вечер.

Сана: И няма как да спра. Искам да те питам нещо. Как реши да ми предложиш пред толкова много хора?

Джимин: Не исках да ти предлагам в ресторант, защото вече е демоде. Мислих нестандартно.

Сана: Бях много притеснена.

Джимин: И все пак каза "да". Няколко пъти.

Сана: А как реши да ми предложиш?

Джимин: Не ми се чакаше още. Исках да действам. И Намджун ми каза, че ако оплескам нещата, най-спокойно ще може да ми счупи зъбите.

Сана: Доста е загрижен. А след време ще може да защитава малкото ни.

Джимин: Да. Ще може да го пази, отново ще чупи всичко наред. Само малкото да не е като чичо си.

Намджун: Това го чух!

Намджун се провикна от другата стая, карайки ни да се смеем.

Джимин: И ще чува много.

Сана: Много те обичам, Чим. Правиш ме щастлива.

Джимин: Бих казал същото. Няколко пъти.

Той ме целуна и заедно заспахме в прегръдките си. 

//Кратко е, знам. Ех, защо не мога да описвам хубаво емоции?//