In love with wolf |BG|

Глава 24

*Юнги*

Излязохме от къщата и видяхме, че някакво момиче бяга. Нари...Да не би някой да я е нападнал? Веднага всички изтичахме при нея и започнахме да я успокояваме.

Юнги: Нари, добре ли си? Какво става?

Нари: Там има...-

Юнги: Какво? Къде?

Нари: Внимавай!

Усетих как някой пада върху мен. Бързо се изправих и установих, че това беше един от дивите. Какво прави в града?

Юнги: Сана, заведи Нари в къщата. Аз ще се оправя с този.

Намджун: Аз и Джин ще отидем с тях. Останалите, помогнете на Юнги.

Макнетата и Хосок останаха да се бием с този. Дивите не знаят какво правят, докато са в тази форма. Ние не можем така.

*Сана*

Хванах Нари под ръка и с Намджун и Джин влязохме в къщата.

Сана: Ранена ли си?

Нари: Не мисля.

Джин: Може би е изпаднала в лек шок.

Нари: Защо Юнги остана там? Онова нещо може да го убие!

Намджун: Спокойно, те са петима срещу един. Ще се справят.

Чухме ръмжене и погледнах през прозореца. Момчетата бяха във вълчата си форма и още се бореха с онзи.

Нари: Какво става там?

Нари дойде и погледна през прозореца. Устата ѝ се отвори широко и пристъпи назад.

Сана: Всичко е наред.

Исках да я успокоя.

Нари: Не ме пипай! Сигурно и ти си като тях.

Сана: Не съм, честна дума.

Вече не се чуваше нищо. Успяха ли? Победиха ли го? Погледнах през прозореца, но ги нямаше.

След малко входната врата се отвори и макнетата придържаха Юнги, който беше видимо ранен.

Нари: Юнги!

Намджун: Стой там, Нари.

Джин: Ще отидем да промием раните му.

Нари: Някой ще ми обясни ли какво се случва?

Юнги: Нари, обещавам ти, че след като ме превържат, ще ти обясня всичко. Ако ще и устата ми да падне.

Качиха Юнги горе и останахме аз, Нари, макнетата и Хосок.

Сана: Джимин, ти нали си добре?