In love with wolf |BG|

Глава 27

*Сана*

След като с Джимин се прибрахме от училище, отидохме на мястото, където момчетата бяха тренирали. Бях със затворени очи и Намджун ме учеше да използвам обонянието си.

Намджун: Концентрирай се. Кой от нас е пред теб?

Вдишах дълбоко и след това издишах.

Сана: Хосок.

Намджун: Правилно. Следващият!

Сана: Джин?

Намджун: Грешка!

Махнах превръзката си и пред мен стоеше Ви.

Сана: Не мога, отказвам се.

Джимин: Ей, не се отказвай.

Сана: Аз не използвам обоняние, а само налучквах.

Джимин: Нищо ли не подуши?

Сана: Не.

Джимин: Когато искаш да ни разпознаеш, не е нужно да използваш само обонянието си. Слуха също помага.

Джимин обви ръцете си около кръста ми, като ме прегърна в гръб.

Джимин: Затвори очи.

Както той каза, затворих очите си.

Джимин: Какво чуваш?

Сана: Чувам катерици, чупещи орехи. Чувам сърцето ти. И как Ви се кикоти. Чувам как останалите дишат.

Джимин: Слухът ти е добър. Само на 15 метра от нас са.

Отворих очите си и Чим ме целуна по челото.

Намджун: Започна днес, но се справяш добре.

Джин: Трябва само да поработим още малко по обонянието и зрението.

Сана: Нека да поработим върху зрението. Какво трябва да направя?

Джин: Искам да се опиташ да видиш на три километра от тук.

Сана: Три? Та то е много далече, няма да мога.

Хосок: На новобранците им се дават толкова. Ще успееш.

Кимнах и се съсредоточих към гората. Погледът ми стана леко размазан и вече виждах на по-далече. Видях сърна, но тя побягна нататък. Мигнах и вече не виждах по-надалеч.

Джин: Видя ли? Когато мислиш, че можеш, ти го можеш.

Сана: Искам да опитам пак.

~~~

Юнги: Сега ще тренираме бързината ти. Понеже аз не мога да се състезавам с теб, ще помоля вторият най-бърз да го направи. Джимин. Ще бягате километър, четири обиколки. Онези големи камъни ей там ще бъдат вашият ориентир. По местата.