In love with wolf |BG|

Глава 2

След като избрах какво да облека, излязох от нас и погледнах часа на телефона на Джимин. Беше 19:38, така че имах още време. Паркът беше близо до училището и щях да стигна за 20 минути.

~~~

Стигнах, но Джимин го нямаше. Исках да идва по-бързо, да ми върне телефона и отново да отида в нас. Видях Джимин да се подава от един ъгъл. Ходеше бавно, че когато пристигне, сигурно вече ще съм стара баба. Той се спря и изчака светофара да позволи на пешеходците да минат. Минаха 30 секунди и отново тръгнаха.

Той спря пред мен и се ухили.

Джимин: Здравей.

Сана: Може ли вече телефона? А сега ще трябва да сложа парола заради теб. 

Джимин извади телфона ми от джоба на дънките си. Посегнах да го взема, но той се отдръпна.

Джимин: Да не мислиш, че ще е толкова лесно?

Сана: Какво още искаш?

Джимин: Ще отидем да хапнем и ще ти го върна. 

Сана: Моля ти се, няма да ям с теб.

Джимин: Няма хапване, няма телефон. 

Сана: Къде ще отидем?

Джимин: Знам едно хубаво заведение за бързо хранене. Ще хапнем там и ще ти върна телефона. Съгласна?

Сана: Хубаво. После ще забравим за случката и ще спрем да си говорим. 

Джимин: Последните две няма да се случат, но ще те оставя да си мечтаеш. 

Двамата тръгнахме и отново спазих дистанция.

Джимин: Стига с това огромно разстояние. Не сме ли приятели?

Сана: Едва днес те видях. Не знам дали сме приятели. 

Джимин: Както ти казах преди, не съм толкова лош. И сега ти го доказвам, като те каня да хапнем. 

Сана: Къде е това място?

Джимин: Ще видиш.

Той хвана китката ми и ме задърпа.

Сана: Джимин, пусни ме.

Джимин: Защо? Какво има?

Сана: Не искам някой да ни хване, а и е малко прибързано. Върни ми телефона.

Джимин: Няма ли да отидем и да хапнем?

Сана: Не искам тези игрички, върни ми телефона.