In love with wolf |BG|

Глава 26

*Сана*

Обърнахме се в посоката на гласа.

Ен: Няма да ви го позволя!

Джимин: Какво няма да ни позволиш?

Чим ме дръпна зад себе си, в опит да ме защити.

Ен: Оппа, тя не е достойна за теб. Има толкова риби в морето, защо точно тя? Защо не мен?

Джимин: Напротив, достойна е. Тя не е като теб.

Ен: А ти знаеш ли каква съм аз?

Джимин: Лицемерка. Преструваше се на нейна приятелка, а всъщност ѝ тровеше живота. Затова аз съм с нея, за да мога да я правя щастлива. Ако обичаш, не се меси в нашите отношения. Един път я загубих и няма да позволя да се случи за втори път.

Джимин ѝ обърна гръб и ме прегърна през рамо. Продължихме по пътя си. Усетих как Ен дръпна косата ми и извиках.

Джимин: Ен! Престани!

Ен: Няма!

Джимин ме качи на гърба си и започна да бяга към парка.

След три минути стигнахме и седнахме на една пейка.

Джимин: Добре ли си?

Сана: Да, добре съм.

Джимин: Тази Ен...откачалка такава.

Сана: Джимин, добре съм.

Той постави ръцете си на бузите ми и ме целуна.

Джимин: Да вървим, ще закъснеем.

Станахме от пейката и се запътихме към училище.

~~~

*Джимин*

След като приключихме училище, решихме да отидем отново в гората. Седнахме на един дънер и придърпах Сана към себе си. Беше много тихо и единственото, което чувах, беше сърцето на Сана, което биеше нормално. Тя започна да диша зачестено.

Джимин: Сана, какво има?

Сана: Много ми е топло.

Сана започна да вее с ръцете си. Видях, че капки пот се образуваха по челото ѝ. Но нямаше слънце, как може да ѝ стане топло?

Сана: Не мога...задушавам се!

Тя стана от дънера и зарови пръсти в косата си. Започна да се озърта, сякаш търсеше нещо. Сана извика, а аз се изплаших. Тя отиде до едно дърво и подпря челото си на него. Станах от дънера и с бавни крачки отидох при нея.