In love with wolf |BG|

Глава 34

*Сана*

След като излязох от стаята, отидох в банята. Пуснах топлата вода и махнах горнището от бебето. Сложих го под топлата вода и започнах да го мия, като го придържах в същото време. Юнги е късметлия, роди му се момиченце. Тази вечер на всички ни дойде много. Открих, че хората, които са ме гледали години наред, не са ми родители. И са ме отгледали само и единствено, за да ме убият. И човекът, с който съм живяла под един покрив, всъщност ми е брат. Не знам дали да се радвам или да плача. Всичко това ме зашемети, сякаш ме е блъснал камион. А на всичкото отгоре любовта на Юнги и майката на детето му, почина. Тази вечер ще бъде много дълга.

Докато миех бебето, усетих чуждо присъствие. Обърнах се и видях Намджун.

Намджун: Добре ли си?

Сана: Не знам.

Усетих как се приближи и сложи ръка на рамото ми.

Намджун: Сана, радваш ли се, че съм ти брат?

Не знаех как да отговоря на този въпрос.

Сана: Как искаш да ти отговоря, Намджун? Всичко ми се стовари като гръм. Родителите ми не са ми родители и искаха да ме убият, Нари умря, а ти искаш да знаеш дали се радвам, че си ми брат.

Намджун: Извинявай. Просто исках да знам. Лично аз се радвам.

Сана: И аз се радвам, но не съм в много добро настроение.

Намджун: Ако ти потрябва помощ с каквото и да е, насреща съм.

Той излезе от банята и спрях кранчето на мивката. Огледах бебето и на рамото му видях петно във формата на крило. Явно така ще си спомня за майка си. Взех чиста хавлия и увих бебето в нея. Отидох в дневната, където всички момчета се бяха събрали. Юнги се обърна и му дадох детето му.

Сана: Имаш момиченце.

Юнги се усмихна и погали бебето по главичката. Отидох при Джимин, който моментално ме прегърна.

Джин: Юнги, как ще го кръстиш?

Сана: Пропуснах да кажа нещо. Юнги, виж дясното ѝ рамо.

Той леко отви дъщеря си и се усмихна. Очите му се насълзиха и отново зави бебето.

Юнги: Ще се казва Чон Са.

Той гушна детето си.

Юнги: Да лягаме вече.

Всички се качихме горе и влязохме по стаите.

*Юнги*

Моята малка красавица най-после излезе на бял свят. Но ме тревожат две неща. Първото е, че няма да израсне с майка. И второто е, че е недоносена. Ако нещо ѝ стане? Ако се разболее? Намджун и Джин не разбират от бебета, тогава как ще я излекуват? Трябва да я водим по доктори и така могат да я разобличат. Не искам това.

Отидох до прозореца, държейки дъщеря си и започнах да я дундуркам, за да заспи. Седнах на фотьойла и продължих да преспивам дъщеря си. Явно тази вечер няма да спя.

*Джимин*

Минаха поне два-три часа, откакто всички си легнахме. Но усещах, че Сана не можеше да заспи. Прегърнах я и я целунах.

Джимин: Добре ли си?

Сана: Просто не мога да заспя. Днешният ден...много ми дойде.

Джимин: На всички ни дойде в повече. Знам, че ти е много трудно да преодолееш факта, че през всичките тези години родителите ти са те лъгали.

Сана: И станалото с Нари... Онзи кретен я уби и отне способността на детето ѝ да израстне с майка. Джимин, какво ще правим?

Джимин: Всичко ще се оправи. Обещавам ти.

Целунах я по челото и я прегърнах по-силно, а тя се сгуши в мен.