In love with wolf |BG|

Глава 5

*Сана*

Почти цяла нощ не мигнах. "За твоя безопасност", какво искаше да каже с това? Какво толкова опасно има? Нищо не разбирам.

Станах лениво от леглото и се отправих към банята. Взех си душ, след което облякох униформата си. Не мислех да ям, а и не бях много гладна. Телефонът ми звънна и на екрана изписа "мама". Вдигнах.

[По телефона]

Сана: Здрасти, мамо!

Мама: Здравей, мила. Как върви? Съжалявам, че не ти сее обаждах, но знаеш - договори, срещи и така нататък.

Сана: Няма проблем. Всичко върви чудесно. Още не е дошъл деня за наема.

Мама: Обадих се да ти кажа, че аз, ти, баща ти, леля ти, чичо ти и децата им ще ходим на хижа. Не знаем кога, но ще ти кажа, когато разбера.

Сана: Благодаря, че ме уведоми. Аз ще трябва да ти затворя. Чао!

Мама: Чао.

[Край на разговора]

Затворих и се дооправих.

~~~

Аз и съучениците ми влязохме в класната стая. Седнах на чина си и Джимин се появи. Той ме погледна на кръв. Аз ли направих нещо? Не разбирам какво става. Техюнг и Джунгкук също влязоха, те също ме изгледаха на кръв. Не знам дали да говоря с Джимин или да си мълча.

~~~

Голямото междучасие дойде и излязох от кабинета. Джимин беше последен и го замъкнах в ъгъла.

Джимин: Какво искаш?

Звучеше много сурово.

Сана: Защо се държиш така? Какво съм ти направила? Не те разбирам.

Джимин: Всичко беше просто игра. Точно така, играех си с теб.

Сана: Защо? Мислех, че...-

Джимин: Мислила си грешно. Аз съм звезда, не излизам с обикновени момичета, като теб.

Той тръгна по коридора и постепенно се отдалечаваше. Думите му много ме нараниха. След като за първи път отидохме в гората, наистина помислих, че не е толкова лош. Наистина ми стана зле. Как може да съм толкова наивна? Много съм глупава. Горещи сълзи се спуснаха по очите ми, но поставих ръка на устата си, за да прикрия хлипанията си.

*Джимин*

Много ми беше трудно да ѝ кажа тези думи, но нямаше как. Всичко беше за нейно добро. Не исках да пострада. Не исках да бъде забъркана във неща, за които самата тя няма представа. След като я оставих, чух как тя плаче. Много исках да ѝ обясня всичко, макар че щеше да бъде много объркана. Щеше да има представа защо се държа така. Излязох от училище и със цялата си скорост започнах да бягам към произволна посока.

~~~

*Сана*

Дойде края на часовете. Събрах си нещата и си облякох якето. Джимин излезе от стаята доста бързо. След като излязох аз, видях Ен Юнг и Джимин да си говорят и усмихват. Тя държеше бележка, която явно щеше да му даде. Заради нея е било всичко, а аз я смятах за свестен човек. Докато минавах покрай тях, го погледнах, а изражението на Джимин се промени от плейбойско към разтревожено.

Джимин: Сана.

Сана: Не искам да те слушам, Джимин. Виждам защо ме разкара по най-долния начин. Нали уж не излизаше с обикновени момичета? А до колкото до теб, Ен, смятах те за приятелка. Споделях ти всичко.

Ен: Винаги, когато исках да ти говоря за тази група, ти все ме отрязваше. Дори не ми позволи да ти кажа, че Джимин ми е биас. Но след като ти се разкара, ми се отвори възможност да го поканя да излезем.

Не исках а слушам повече и слязох надолу по стълбите. Излязох от сградата и започнах да тичам към нас.

~~~

След като се прибрах, заплаках неудържимо. Свлякох се на земята и зарових глава в коленете си. Започнах да харесвам Джимин, но не знаех защо ме отряза по толкова жесток начин. Отидох в стаята си и легнах на леглото. Неусетно заспах.

~~~

След като се събудих, беше вечер. Проверих телефона си и имах 34 пропуснати обаждания от Джимин. Нямаше да му звъня. Станах от леглото и се преоблякох. Исках да изляза малко на въздух. Щях да си направя среднощна разходка.

~~~

Вече се намирах в гората. Мястото, където опознах Джимин. Приближих реката и погледнах отражението си. Погледнах нагоре и видях пълната луна. Беше красива. Отдалечих се с около десет крачки от реката, когато чух ръмжене. Помислих си, че си въобразявам, но ръмженето се повтори. Обърнах се и изпищях. Имаше седем вълци, които се озъбваха. Козината им бе тъмна и лъскава. Знаех, че ако започна да бягам, всичко щеше да завърши зле, затова останах на място. Но вълците започнаха да се приближават към мен. Чух ръмжене зад мен. Пред мен застана бял вълк, който започна да ръмжи срещу останалите седем. Но той не беше единственият. Появиха се още шест. Загледах се във белия вълк. В миг той се превърна във човек, както и всички останали. Не можех да повярвам на очите си. Не разбирах какво става. Човекът, който си мислех, че познавам, всъщност е имал друга форма.