In love with wolf |BG|

Глава 3

Тоалета ми за излизането с Джимин се състоеше от дънки, блуза с къс ръкав и кецове. Накъдрих косата си и си сложих черен молив, за да подчертая очите си, както и балсам за устни. За мен това не беше среща, та той беше знаменитост и сигурно ме е поканил, за да се опознаем, нищо повече.

Още беше рано да тръгвам и се излегнах на дивана, слушайки музика.

~~~

Махнах си слушалките и пъхнах телефона в джоба на дънките си. Обух кецовете си и отворих вратата. Пред мен стоеше човек със маска и шапка. 

Сана: Мога ли да ви помогна?

Той махна шапката, заедно с маската. Изобщо не разпознах, че това бе Джимин.

Сана: Как разбра на кой етаж съм?

Джимин: Попитах портиера.

Сана: Айш, че устатко! 

Джимин: Ще тръгваме ли?

Излязох от нас и заключих зад себе си. Качихме се в асансьора и натиснах бутона за първия етаж. Песничката в асансьора много ме дразнеше. Пускат само едно и също и никога не го сменят. Пристигнахме на първия етаж и излязохме от сградата.

Сана: Къде ще ходим?

Джимин: Както ти казах - знам едно хубаво място.

Сана: А то къде е?

Джимин: Не е много далеч от тук. Но искам да остане тайна.

Сана: Нали няма да ме отвлечеш?

Джимин се засмя, а аз го изгледах сериозно.

Джимин: Не, няма, спокойно.

~~~

Постепенно се отдалечихме от града. Не знаех къде ме води Джимин. Пристигнахме в...гората?

Сана: Чакай. Но...това е гората. Джимин, какво си намислил?

Джимин: Ако бяхме отишли в заведение, папараците щяха да ни снимат. Избрах гората. Ще подишаме чист въздух и ще ядем.

Навлязохме по-навътре в гората. 

Сана: Джимин, страх ме е.

Джимин: Няма страшно. Идвал съм тук и преди. Няма опасности. 

Наближихме една река и на поляната беше постлано одеяло за пикник. Имаше кошница, две чаши и безалкохолно. 

Джимин: Избери си нещо от кошницата и нападай. 

Бързо отидох и седнах на одеялото. Отворих кошницата и в нея видях най-различни снаксове, сандвичи и сладки неща. Джимин седна от другата страна.