In love with wolf |BG|

Глава 10

*Сана*

Събудих се с едно огромно главоболие. Виждах размазано и щом се опитвах да мръдна, ме болеше цялото тяло. Огледах около себе си и бях в непозната стая. До мен имаше момче, преплело пръстите си с моите. Добре, какво става тук? Опитах се да пусна ръката му, но той като че ли усети и се събуди.

???: Сана! Добре ли си? Как се чувстваш?

Сана: Кой си ти? Къде съм?

???: Шегуваш се, нали? Много си забавна.

Сана: Веднага ми кажи кой си и къде съм!

???: Чакай, нищо ли не си спомняш?

Поклатих отрицателно глава.

*Джимин*

След като видях как Сана поклаща отрицателно глава, веднага станах от леглото и слязох на долния етаж.

Джимин: Намджун! Джин!

Намджун: Какво става?

Юнги: Защо си се развикал така?

Джин: Как е Сана?

Всичките членове дойдоха.

Джимин: Тя не помни.

Хосок: Не помни?

Джимин: Не знае кой съм и какво съм. Не знае къде е.

Юнги: Получила е амнезия.

Джимин: Как да ѝ помогна?

Намджун: Ще ѝ разкажем за нас и с какво се занимаваме. Още няма да ѝ казваме за другата ни форма.

Джин: За сега ѝ трябва основното. А какво ще ѝ кажем, за това, че е тук?

Юнги: Ще импровизираме.

С останалите се качихме горе при Сана.

Намджун: Добре, Сана. Очевидно не помниш доста неща и ние с останалите шест ще ти помогнем.

Техюнг: От теб искаме само да си върнеш спомените.

Сана: Амнезия ли имам?

Намджун: Да. И ние ще ти върнем спомените обратно. Първото нещо, което ще те попитам е, знаеш ли къде живееш? Къде учиш?

Сана: Знам за себе си, но нещо ми се губи.

Намджун: И какво е то?

Сана: Не си спомням вас.

Джин: Срещала ли си ни някъде?

Сана: В един мой спомен присъстват седем момчета. Но нито ви знам имената, не знам нищо за вас.