In love with wolf |BG|

Глава 4

След като се събудих, минах през банята и направих сутрешните си процедури. Учудващо, събудих се бодра и свежа. Отидох в кухнята и си направих мюсли с плодове. Направих си и горещ шоколад и се отдадох на хубава закуска. Телефонът ми извибрира и получих съобщение от...Джимин? Сигурно докато телефона ми е бил в него е запаметил номера си.

[Съобщения]

Джимин: Здрасти

Сана: Здрасти

Джимин: Искаш ли да излезем днес?

Сана: Не беше ли само един път?

Джимин: *поклаща отрицателно глава*

Сана: Става ли да говорим за това, когато се видим?

Джимин: Добре

[Край на съобщенията]

Довърших си закуската, след което измих съдовете. Облякох си униформата, а косата си оставих пусната. Обух се и тогава видях якето на Джимин на закачалката. Взех го и излязох от нас.

~~~

Пристигнах в училище, но преди да вляза, сгънах якето на Джимин и го сложих във раницата си. Не исках никой да ми мрънка на главата защо и от къде го имам. Строих се и не бях единствената от класа си. Две момчета и едно момиче бяха застанали пред мен. Извадих си телефона и изключих звука.

Училището беше пълно с ученици и вече беше наш ред да се качваме горе. Влязохме в класната стая, но Джимин, Техюнг и Джунгкук още не се бяха появили. Седнах на чина си до момчето, с което почти не разговарях и зачаках трите момчета да дойдат.

Класната дойде и момчетата влязоха след нея. Момичетата започнаха да казват имената им с високи тонове, но момчетата не им обръщаха ввнимание. Часът ни започна, а якето на Джимин - ще му го дам в медучасието.

~~~

Звънецът за междучасие удари и извадих якето от чантата си. Джимин щеше да излезе, но го спрях, като го потупах по рамото.

Джимин: Да?

Сана: Каза ми да ти го дам днес.

Джимин: Благодаря. Искаш ли да отидем на чина ти?

Сана: Фенките ти няма ли да ревнуват?

Джимин: И да ревнуват, и да не ревнуват, ще седнем.

Отидохме и седнахме на чина ми, като разбира се аз седнах на стола, а Джимин на масата.