In love with wolf |BG|

Глава 8

Сана заспа по средата на филма, но и аз бях на път. Намджун, да беше избрал екшън, фантастика, или комедия. А не филм, в който не говорят.

Джимин: Ще сложа Сана да си легне.

Юнги: Добре.

Взех Сана на ръце.

Юнги: Но само ще спи, нали?

Джимин: Какво ви става на вас днес?

Качих се по стълбите и влязох в стаята си. Сложих Сана да легне и я завих. Изгасих осветлението и включих нощната лампа. Понечих да си тръгна, но Сана хвана края на тениската ми.

Сана: Ще останеш ли?

Джимин: Да.

Облякох шорти и потник и легнах.

~~~

*Сана*

Отворих очите си и първото нещо, което видях, бе Джимин, надвесен над мен и се хилеше.

Джимин: Добро утро!

Изпищях и паднах от леглото. Чух Джимин да се смее.

Сана: Не е много забавно!

Джимин: Напротив, много е забавно!

Сана: Защо ме зяпаше?

Джимин: Исках да видя реакцията ти. Беше направо безценна!

Сана: Отиди да стряскаш така останалите! Колко е часът?

Джимин: 10:28.

Сана: Останалите будни ли са?

Джимин: Да и май чуха вика ти.

Сана: Ами ти си виновен.

Джимин: Аз ли? Че защо?

Сана: Зяпаше ме и ме стресна.

Джимин: Тогава не се стряскай.

Тъкмо щях да кажа нещо, когато Техюнг влезе.

Техюнг: Юнги звънял ли ви е?

С Джимин поклатихме глава в отрицание.

Джимин: Станало ли е нещо?

Техюнг: Отиде до магазина и да вземе някои дрехи на Сана, но го няма от два часа.

Сана: Не е ли поасно да излиза?

Техюнг: Опасно е, но храната почти свърши, а ти не може постоянно да си облечена с дрехите на Джимин.

Джимин: Обикновено, когато някой го няма повече от час, трябва да го потърсим.

Джимин стана от леглото и започна да се облича.