In love with wolf |BG|

Глава 13

*Сана*

Вървях към училище и слушах музика. Още не спирах да се усмихвам, заради вчера. Имала съм дамо две гаджета преди, но за тях не значех нищо. Просто ми пилееха времето. "Няма да мога днес", "Ще ходя еди къде си", "Болен съм", всички тези думи бяха оправдания, за да ми изневерят. Но с Джимин до мен, усещам, че вече няма да бъде като преди. Той не е като тях. Той е...необикновен. Докато вървях, някой започна от нищото да ме гъделичка. Махнах си слушалките и видях, че това е Джимин.

Сана: Изкара ми ангелите!

Джимин: Исках да те изненадам.

Сана: Е, беше една огромна изненада.

Джимин: Миане.

Сана: Няма нищо.

Джимин хвана ръката ми и преплете пръстите ни. Съзнателно се усмихнах.

Джимин: Вече сме двойка, трябва да се държим за ръце.

Сана: Ами кариерата ти?

Джимин: Не е казано, че не мога да иам приятелка. Пък и момчетата постоянно ми натякват да станем заедно. Вчера, когато Ен те удари, гнева ми стигна над главата.

Сана: А като я смятах за приятелка...

Джимин: Тя не ти трябва. Имаш нас.

Сана: Така е и се радвам от този факт.

~~~

След като влязохме в училище, всички момичета ме гледаха на кръв. Почва се... Ще започнат да казват лоши думи по мой адрес, ще започнат да се лепят за Джимин повече от всякога и още доста.

Джимин: Притеснява ли те нещо?

Сана: Да.

Джимин: Нищо няма да ти се случи, щом имаш мен до теб.

Сана: Благодаря ти.

Джимин: За нищо, джагия.

Звънецът удари и се качихме на втория етаж.

След като влязохме в класната стая, Джимин седна до мен и се приготвихме за час.

~~~

*Джимин*

Във всички междучасия момичетата се опитаха да ми отвлекат вниманието. За щастие, можех да прочета мислите им и искаха да посегнат на Сана. Беше ги много яд, че ги отхвърлях.

По пътя за дома на Сана се лигавехме. Беше сладко да я гледам така, сякаш гледах дете.