In love with wolf |BG|

Глава 36

Сана: Не мисля, че сега е удобно.

Намджун: Тогава кога ще е удобно?

Сана: ...

Намджун: Хайде, моля те.

Промълвих тихо "добре". Отидохме в стаята му и седнах на леглото му, а Намджун остана прав.

Сана: Какво има?

Намджун: Просто искам да поговорим.

Сана: За какво?

Намджун: Просто не искам да ме отбягваш, толкова много ли искам?

Сана: Нам, не ми е до това.

Намджун: От какво толкова се боиш? Страшен ли съм или...?

Сана: Не.

Намджун: А тогава?

Сана: Просто ми е странно. Не те отбягвам заради това. Истината е, че имам навика, когато някой почине, да отбягвам близките си, наистина. Когато това стане, просто сякаш връзката с мен и този близък човек се губи и не знам защо става така. Заради Нари е. Мъртвото ѝ тяло винаги ми изскача в главата.

Намджун: Дори и на Джимин ли не си казала?

Сана: И на него не съм. Но се старая този навик да го прикривам, но при теб не се получава.

Намджун: Сана, можеш да ми кажеш всичко. В крайна сметка, аз съм ти брат, не съм чужд човек. Можеш да ми се довериш за всичко, било то, че си бременна, че си изкарала двойка или нещо такова. Довери ми се.

След тези думи, Намджун ме прегърна.

Намджун: Нищо няма да промени факта, че си ми сестра. Винаги можеш да ми кажеш всичко, каквото и да е.

Сана: Обещавам, че ще ти казвам всичко.

~~~

Минаха шест седмици, през които аз и Намджун се сближихме като брат и сестра. Почти всяка вечер сънувах кошмари как Нари умира и след това не можех да спя изобщо. Отивах при Юнги и се грижех за Чон Са, а той спеше. Момчетата се тревожеха за мен, но най-вече Намджун и Джимин.

*Джимин*

Джимин: Сана...-

Джин: Скучно!

Джин: Дори не бях започнал.

Техюнг: Трябва ти истинско начало. Накарай оркестъра на университета да засвири.

Джимин: Не ми е до шеги, Ви.

Джунгкук: Хайде, де. Виждал си го по филмите.

Джимин: Там всичко е по сценарий.

Джунгкук: Представи си, че това е филм и вие двамата сте героите.

Намджун: Джимин, нека да ти кажа нещо. Както знаеш, със Сана сме брат и сестра и ако оплескаш нещо, най-спокойно мога да ти счупя зъбките.

Най-големият ми проблем беше Намджун, така че трябваше да внимавам.

*Сана*

Днес бях на концерта на момчетата. Всичко, което чувах, беше тяхното пеене, както и писъците на феновете. Гледах ги с голяма усмивка на лицето. Чон Са беше при родителите на Джимин. Те я гледаха, когато нас ни нямаше. След изпълнението на момчетата, Джимин дойде зад сцената.

Джимин: Сана, ела за малко.

Сана: Моля? На сцената?

Джимин: Не, на Юпитер.

Изгледах го тъпо.

Джимин: Естествено, че на сцената.

Той хвана ръката ми и отидохме на сцената. Феновете увеличиха виковете си, веднага щом се появих аз. 

//Добре, знам, че тази и миналата глава са доста скучни. Затова ще кача следващата утре. Искам да кажа само, че краят идва скоро, някъде след още 4-5 глави. Честно, и аз не знам още колко ще бъдат. //