In love with wolf |BG|

Глава 41

*Сана*

Събудих се през нощта и Чим не беше в стаята. Погледнах надолу и видях, че вече не съм с подут корем. Усмивка плъзна на лицето ми, след мисълта, че децата ми вече са на бял свят. Чух отварянето на вратата и видях Намджун на прагът ѝ.

Сана: Нам...

Отидох при него и го прегърнах със цялата си сила. Липсваше ми толкова много... Той отвърна на прегръдката ми и облегнах глава на гърдите му.

Намджун: Защо не спиш?

Сана: Събудих се току-що. Много се радвам да те видя, Нам. Липсваше ми.

Намджун: И ти на мен. След като момчетата ми казаха, че раждаш, осъзнах, че вече си пораснала и, че няма да си вечно малко момиче.

Сана: Къде са останалите?

Намджун: Всички спят, без Джимин. Преди няколко часа заспа на дивана, но се събуди и целият беше облян в пот.

Сана: Къде е той?

Намджун: В кухнята е. Яде. Искаш ли да видиш бебетата си?

Кимнах в знак на съгласие. Отидохме до прозореца на стаята, където лунната светлина осветяваше момчето ми и момичето ми. Бяха толкова красиви, прекрасни. Поех момчето и го погалих по лицето му. Спеше спокойно и се прозя. Усмихнах се, както и Намджун. Оставих детето в креватчето му и взех другото. Погалих и него и му се усмихнах. Оставих го в креватчето му и погледнах и двете си деца.

Сана: Толкова са прелестни...

Намджун: Приличат на теб.

Сана: Нам, много ти благодаря, че се върна. Липсваше ми ужасно много.

Намджун: Грешката беше моя. Трябваше да остана. Не можах да осъзная колко си пораснала, че да поемеш такава отговорност. Много съжалявам, че го сторих.

Сана: Прощавам ти, но вината е и моя. Трябваше да кажа първо на теб. Съжалявам.

Намджун: И аз ти прощавам.

Двамата се дарихме с братско-сестринска прегръдка.

Сана: Измислих имена на децата.

Намджун: Какви?

Сана: Момчето ще се казва Джимджун. Комбинация от Джимин и Намджун.

Намджун: Доста интересно име. А другото?

Сана: Юри.

Намджун: Юри?