Имало едно време

Трета глава

Отвътре къщата беше като всяка друга стара къща - мрачна, прашна и зловеща.

- Добре дошли, деца - господин Блейк ни отправи лъчезарна усмивка.

Усетих как Камерън застава зад мен и се опитах да остана безстрастна.

- Как предпочитате? Първо да вечеряме или първо да се настаните в стаите си?

Единодушното решение беше да идем в стаите си първо. Господин Блейк придоби леко гузно изражение.

- Стаите са разположени в двете крила на къщата. За съжаление в южното крило при мен имаше само две стаи, затова в северното крило ще се настани някой от вас - погледът му прескочи между мен и Лиъм.

- Той трябва да наглежда Избела, аз ще ида в северното крило - побързах да кажа.

- Прекрасно - ентусиазмът на старецът се завърна и той се усмихна на момчето зад мен. - Стаята на Камерън е в същото крило. Затова той като един джентълмен ще те заведе и ще ти помогне с багажа.

Моят ентусиазъм леко помръкна, но последвах Камерън към голямото стълбище, което се разделяше на две. Камерън зави наляво, което аз отбелязах, въпреки че накрая пак се озовахме пред големи френски прозорци, гледащи към задния двор. Спрях за кратко, за да се насладя на гледката, и побързах да го настигна.

Той почти с ритник отвори една врата в дъното на коридора и влезе. Последвах го вътре и огледах стаята. Както всички останали мебели в къщата и тези в стаята ми бяха от тъмно дърво. Имах легло със завеси - първото нещо, което исках да изпробвам.

Оставих раницата си на пода и дръпнах завесите на моите френски прозорци. Пред мен се разкри гледка към задния двор и аз отново се удивих на зеленото поле и древната гора.

- Невероятно е - почти без дъх казах.

- Нали? Гледката е прекрасна - съгласи се Камерън и застана зад мен.

Усетих тялото му необичайно остро и застинах неподвижно, подготвяйки се за самозащита.

- От покрива е дори по-красиво.

Колелцата в мозъка ми започнаха да се въртят, докато отново се чудех как да постъпя.

- Благодаря за съвета - казах накрая, усмихвайки се фалшиво.

-         Не забравай да я погледнеш.