Имало едно време

Шеста глава

Беше ден, а в гората се носеше тихият полъх на ранна сутрин. Слънцето над мен също беше високо, а небето беше в красивите, но студени сини тонове.

Не познавах мястото, на което бях. Полянката, която дори не беше точно полянка, а по-скоро открит участък между дърветата с големина на кола, беше заобиколена плътно. На пръв поглед наоколо нямаше нищо друго освен гора. Но съвсем скоро забелязах онази тънка пролука между дърветата.

Пътят в онази посока като че ли беше абсолютно изчистен от клонки, камъчета и подаващи се корени, което улесняваше пътя ми. Стигнах до пролуката по-бързо от очакваното.

Усетих соленият морски въздух преди да видя ширналата се пред мен вода. Бях излязла от гората и сега се намирах на тънък участък, заплашително надвиснал над бурното море под мен. Понечих да отстъпя назад, но ръцете ми напипаха само твърда скала зад мен.

Предчувствие ме накара да вдигна поглед нагоре само за да видя твърда и гладка плоча, която се издигаше над мен с километри. Погледнах отново надолу и гледката не ми хареса. Морето се беше успокоило, но беше много под мен.

Вкопчих се колкото можах в стената зад себе си, когато на по-малко от метър от мен, дебело парче от издатината се отчупи и падна с плисък в морето. Обърнах се надясно, за да видя как същото нещо се случва.

Започнах да опипвам стената за някаква пукнатина, но логичната част в мен ми говореше - дори и да намеря такава и да се захвана, няма да издържа. Мускулите ми няма да издържат и накрая така или иначе ще падна.

Въпреки всичко се вкопчих в стената, докато издатината бавно се ронеше, все по-близо и по-близо до мен. Накрая не беше останало почти нищо, а страхът ми се беше превърнал в паника. Мразех височини.

И последното парче блок се отчупи и аз пропаднах в една безкрайна бездна ...

Изкопчих се от съня с мъка. Усетих познатия мирис на старо, който се носеше от леглото. За кратко в стаята чувах само моето тежко дишане, а когато се успокоих, забелязах, че Камерън не си беше тръгнал. Беше се отпуснал на фотьойла и спеше спокойно.

Не помнех кога съм заспала, но това, че беше останал, ме изпълни с някакво топло чувство. Завесите бяха дръпнати и видях, че беше много рано. Чудех се как да постъпя, когато Камерън реши вместо мен - събуди се. Усмихнах му се топло и той отвърна на усмивката ми.