Имало едно време

Двайсет и пета глава

Денят мина толкова светкавично, че дори не осъзнах кога ставам от масата. Не бях хапнала почти нищо на вечеря от притеснение.

Защо си притеснена?

Не можех да си отговоря на въпроса. Камерън остана във всекидневната, за да помогне за нещо на господин Блейк, а аз се качих в стаята си.

Въпреки вчерашния си сън, не се бях отказала да разбера какво иска да ми покаже Камерън. Нетърпението ми правеше тромава, докато се опитвах да се напъхам в роклята. После седнах пред огледалото и се зачудих какво да направя с лицето си. Имах предостатъчно време, но се колебаех. Накрая се отказах и само леко накъдрих краищата на косата си.

Не се бяхме разбрали с Камерън кога ще тръгнем, но предполагах, че ще мине известно време преди цялата къща да заспи. Затова се настаних в креслото и взех дневникът с рисунките.

Все още се възхищавах на начина, по който господин Блейк беше уловил магията в чертите на елфите. Възхищавах се на чистият му талант.

На вратата се почука три пъти и аз се усмихнах. Беше станало десет и половина.

В последният момент грабнах пръстенът от нощното шкафче и отворих вратата.

- Готова ли си?

Беше облякъл тъмни джинси и бяла риза. Не само аз се бях приготвяла.

- Да видим какво имаш да ми показваш - усмихнах му се аз.

Бях нервна, сякаш отивах на среща с него. Не сякаш той просто искаше да ми покаже нещо. През нощта. Сами.

Без да се замислям поех протегнатата му ръка и докосването изпрати токов удар по цялото ми тяло.

- Да вървим, тогава - съгласи се Камерън и ме поведе.

Минахме през кухнята и някак не се изненадах, когато поехме към гората. Нямаше никакви облаци и луната осветяваше леко дърветата, дори пътечката, по която тръгна Камерън.

Не знам колко вървяхме - бях прекалено заета да се наслаждавам на докосването му. Когато не държеше ръката ми, ми помагаше да преминавам разни спънки. Като паднало дърво - още усещах паренето от допира му, когато хвана кръста ми. Или дребни клончета и корени.

Въздухът беше смайващо топъл и наситен. Вдишвах дълбоко - не само заради мирисът на гора и пръст, а и заради Камерън и неговият прекрасен мускусен аромат.