Осемнайста глава

286 20 1
                                    

От тук се виждаше всичко. На където и да се обърнех, виждах предимно високи дървета, безкрайни поляни и съвършено безоблачно небе.

Бях в рая.

Нямаше почти никакво пространство тук горе. Когато вратата се отвореше, се излизаше на много тънък участък, който плавно се вливаше в керемидения покрив. Изобщо не личеше да е тук, ако не знаеше къде да търсиш.

Имаше място точно колкото да седна. Аз и може би още един човек. Но после някой щеше да изхвърчи.

Височината беше плашеща. Бях на повече от осем метра височина, а тънката метална решетка на метър под мен не ми даряваше илюзии за сигурност.

Свих колене към краката си. Това беше точно, което търсех. Място, на което да се почувствам недосегаема и на ръба.

Искам и усамотение, но както винаги нямаше да го получа.

На Камерън не му отне много да се върне с термос ментов чай и две бисквити.

- Не посмях да взема чиния - обясни той, докато балансираше, за да затвори вратата.

После почти се стовари до мен.

Да, на този балкон нямаше никакво място. Усещах особено остро това, когато тялото на Камерън се притисна в моето и за миг дъха ми спря. От рамото му се излъчваше топлина.

- Заповядай - тържествено ми подаде едната бисквита момчето.

После наля чай в капачката на термоса. Осъзнах, че ще ми се наложи да пия от една чаша с него. И цялата почервенях.

Преди време един приятел на нашите ми беше казал на майтап: Да пиеш от едно шише с някого, е като да се целувате.

Камерън усети колко неспокойна станах.

- От височината ли е?

Поклатих глава отрицателно. Чувствах се свободна тук горе.

- Тогава какво има?

Вдигнах рамене и извърнах поглед. Чух го как въздиша, но не задълба. Може би осъзнаваше, че не е в топ десет на любимите ми хора точно сега. А може и да не му пукаше.

- Заповядай - Камерън леко ме побутна, подавайки ми капачката.

Благодарих и я поех. Чаят беше приятно хладък и с привкус на лимон. Замислих се какъв ли вкус щяха да оставят устните ми върху чашата и се отказах. Не беше нещо, за което трябваше да задълбавам. Можех да си спестя това унижение.

Имало едно времеWhere stories live. Discover now