Имало едно време

Девета глава

Майка ми изтърпя цяла седмица преди да се обади, за да види какво се случва. Първо говори с Лиъм, който изпорти всичко - и скандала с Изабела, и за Камерън. Не горях от нетърпение да чуя какво има да ми каже, но и не исках да я игнорирам.

- Ало? - предпазливо казах, когато Лиъм ми подаде слушалката.

- Здравей, Неси. Как сте?

Тя почти никога не ми казваше Неси. Особено, когато бяхме на километри от нея.

- Добре сме.

- Изкарваш ли си добре? Харесва ли ти къщата?

- Да. Къщата е огромна - споделих, - Но е много далеч от Дъблин. И дори от Корофин.

- Да, неприятно е.

- Не, не схващаш - започнах по-упорито. - Затворена съм тук само с Лиъм, Иза, Блейк и Камерън. Нямам с кого друг да говоря.

- Да, като го спомена ... - усетих как вълната идва. - Какво се случва с Иза? И това момче, Камерън?

Въздържах се от въздишка и завъртях очи, знаейки че не може да ме види.

- Изабела се лигави и иска внимание. И понеже почти няма кой да й го даде, иска Камерън изцяло за себе си - снижих глас аз.

- И ти също го искаш? - вдигнах вежди невярващо.

- Това ли ти е казал Лиъм? - рязко повиших тон.

- Не, не ми е казвал нищо такова.

Скръстих ръце. Не й бил казал нищо такова в някой друг живот. Нали бяха стояла пред вратата на библиотеката и подслушвах, но изпуснах някои неща.

- Е? - подкани ме майка ми.

- Не е така - задъвках долната си устна, внимателно подбирайки думите си. - Той е единственият, с който мога да си говоря - казах накрая.

Известно време от другата страна на телефона не се чуваше нищо.

- Ако ти се чувстваш така, помисли си какво й е на Иза - каза майка ми накрая. Завъртях очи отново.

- Нищо й няма - по-остро отвърнах. - Спряваше се идеално първите дни и без да окупира вниманието му.

Да не говорим, че в последно време все си намираш извинение да го накара да си играе с нея или да бъде около него.

- На нея също й е зле.

- А на мен пък ми писна - сопнах се.