Имало едно време

Трийсет и първа глава

Петнайсти септември дойде по-бързо от очакваното. Времето беше горещо и задушно, а аз бях натъпкана с още петстотин човека в аулата на Софийския университет.

Изтърпях всички речи, дори пеенето на хора. Изтърпях да бъда притисната между потните тела на хората около мен, да се усмихвам и да се прегръщам, повтаряйки колко много са ми липсвали всички.

Нямаше да е лъжа, ако ме бяхте попитали малко след единайсти юли. Тогава щях да рева от щастие, че виждам всички тях, че имам възможността след това да идем до ,,Парадайс" или на наргиле.

Но докато гъстият дим от всичките наргилета, замайваше главата ми, единственото, за което можех да мисля, е, колко много бих искала сега да ми се случи нещо необикновено. Нещо, което да изпрати тръпка по гръбнака ми, да ме накара да искам да избягам и да остана едновременно.

- Видя ли Виктор? - ръгна ме с лакът Ани и ми се ухили, кимайки към момчето.

- Да.

Беше се променил и явно беше потренирал, защото сега мускули опъваха тениската му. Имаше тен и нова прическа. Но си оставаше все същия блудкав и скучен Виктор, с който щях да съм в един клас през следващите две години.

Две проклети години.

- И какво мислиш? Заслужава ли си вниманието ти?

Поклатих почти отвратено глава. След Камерън всяко момче ми се струваше блудкаво, недодялано и обикновено.

- Не, пас съм. Но ти можеш да се пробваш.

Ани се засмя и дръпна от наргилето, издишайки дима право в лицето ми. Намръщих се, но нищо не казах.

- Това му се казва късмет, петнайсти да е петък - изкрещя Красимира доволно.

Вдигнах вежди, за да не изтърся нещо, за което ще съжалявам после.

- Какво правихте през лятото? - попита Кати и ни се ухили.

Очакваните скучни въпроси. Всички започнаха да разказват, история след история, пълни с момчета и още момчета, пясък, слънце и нощи, които продължават до зазоряване. И аз исках такова лято. И аз планирах такова лято. Щях да ходя със Симо и компанията на Златни пясъци за две седмици, след което щяхме да продължи купона в София.

Вместо това аз отидох в Ирландия.

- Ами ти, Ванеса? - попита Краси злобно.