Имало едно време

Пета глава

Събудих се крайно дезориентирана през нощта с пресъхнало гърло. Главата ми тежеше и бях замаяна. Измъкнах се от леглото и тръгнах към банята, но после се сетих, че водата имаше странен вкус.

Внимателно отворих вратата си и оставих светлината от нощната лампа да се разлее в коридора. Стаята на Камерън беше притихнала и предположих, че спи.

На пръсти се измъкнах и със стиснати юмруци си повтарях като мантра ,,Вече си голяма, Ванеса, тъмното не е страшно."

Минавайки покрай големите френски прозорци пред стълбището, лек полъх пое краищата на завесите и аз, едвам потискайки писъка си, се затичах към кухнята, където първото нещо, което направих, беше да светна лампата. Сърцето думкаше силно в гърдите ми и аз сложих ръка там, за да го спра да не изскочи. Ето точно колко бях пораснала.

Когато най-сетне спрях да усещам метален вкус на страх в устата си, забелязах, че не бях сама.

- Нужно ли беше да светваш лампата?

Изражението ми трябва да е било просто безценно.

- Какво правиш тук?

Камерън ми метна намусен поглед и не ми отговори. Забелязах голямата купа сладолед пред него на островът и вдигнах вежди учудено. После безмълвно се отправих към шкафа с чашите и си сипах вода.

За няколко мига се чудих как да постъпя и накрая се облегнах от другата страна на плота срещу Камерън. Едва сега забелязах, че е само по долнище на анцунг и това всъщност много му отиваше - особено като видях какво тяло имаше. Обвих ръце около чашата си и се замолих да не съм се изчервила.

Камерън ме погледна бегло, преди да попита:

- Искаш ли?

Понечих да откажа, но после кимнах неохотно.

- Лъжиците са в онзи шкаф - той посочи неопределено нанякъде.

За момент тялото ми истина при безразличния му тон. Но станах и си взех прибор. Започнах бавно да ям. Камерън ми метна развеселен поглед, после се оттласна от островът - при което мускулите на ръцете му ясно се очертаха - и аз се опитах да не се разочаровам, или поне да не го показвам.

Както и се опитах да не показвам задоволството си, когато се върна с шоколадов топинг. Опитах се да се убедя, че всъщност съм доволна от шоколада, не от това, че е тук с мен, защото аз не го харесвах и ми беше противен.